Вчера се замислих за този текст, днес го написах, а утре се надявам да види бял свят.

Така е изграден животът ни - от тези три дни.

Затова се казва: „Всяко чудо за три дни“. Животът ни е чудо. Чудо с даден му определен период на земята.

Колкото и кратък да е, ние сме длъжни да го изживеем честно. И за нас, и за другите.

Длъжни сме да намерим щастието в него, въпреки страха ни, че то ще е крехко и ще трябва да го пазим с всичките си сили. Ако не го намерим и не го закриляме, тогава чудото го няма.  

Всеки има моменти на слабост и мрак. Най-краткият път да излезем от тях е когато намерим щастието, да се вкопчим в него. Да го хванем за глезените и да не го пускаме.

 Казват, че има паралелни животи. И в тях ние сме много проекции на самите себе си.

Там, някъде, сме щастливи или тъжни, умни или глупави, грешим, страдаме и отново се прераждаме. И така до безкрай. А може би в някой от тези животи има по-висши проекции, където е съвършено, там май са отличниците.

Но сега сме тук и всеки днешен ден ще си казваме: "Утре ще е по-добре!". Как обаче да се намерим с щастието днес? То не може да изтрие спомена от болката и тъгата, просто защото вчера е история. Ненаписана в учебник, но преживяна. Реална случка, не мисъл или сън. Днешният ден без щастие е безсмислен, но пък самият той е подарък.  

Стремежът към повече понякога се увенчава с успех, но после често усещаш, че искаш още. И продължаваш надпреварата със себе си, затънал в материалното.

За всеки щастието е различно. Но има едно общо щастие – любовта. Любовта към всичко. Любовта като състояние от вчера, днес и утре. Носим  ли я, светлината съществува, надеждата се ражда, вярата расте.

Независимо дали е вчера, днес, или утре, отворете сетивата си за хубавото: за усмивката, за мястото, в което живеем, от нас зависи то да е любимо. 

Понякога щастието е в малките неща и шансът то да се превърне в  голямо е лавинообразен.

Случва се то да е дошло, да стои до вас, да иска да е ваше. Вижте го! Прегърнете щастието днес, веднага щом пристигне и го поливайте с чудотворните си мисли. А опита ли се да си тръгне, застанете на пътя му. Хванете го за ръка и му покажете правилната посока. Вашето общо "заедно".

Пожелавам ви щастие!

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.