Няма лек за злобата и завистта. Те се превъзмогват трудно и усърдието за това отнема толкова човекочаса, колкото трае самият живот. Нелесен е пътят за онзи, който сам се лишава от възможността да гледа, но и да вижда красотата. Да се вглеждаш, означава да припомняш собствената си същност.
Нищо, което не преминава през сърцето, не може да ни направи по-добри.
Лошотията изважда на преден план илюзия за сила, която е достатъчна да ни лиши от блаженото спокойствие на съня. Не е възможно да му се насладиш, понеже сънят е вид благодарност за всичко онова, което си успял за свършиш през деня с труд, отстояване на позиция и убеденост, че постъпваш правилно.
Сънят е благосклонният жест на вечерта, когато хладните чаршафи са естествен завършек на цялата любов, която си раздавал от себе си. Останалите виждат само едно разхвърляно легло с пепелник, който прелива от нервно изпушени цигари.
Да искаш без да даваш е начин егоизмът да те погълне с жадната си паст, за да те отведе там, където други нещастни хора полудяват в самотата, която сами са избрали. Да изискваш любов, без да си дал частица от душата си за другия, е сигурен начин тази самота да те захвърли в тъмния ъгъл на отчаянието, където единствените ти възможни приятели са съмненията и страховете.
Завистта и злобата не се възпяват в стихове, защото по своята същност те ненавиждат поезията в нейния чист вид. За да си щастлив, трябва да положиш усилие да вникнеш в посланията на думите, не да съдиш за съдържанието и неговото качество и обем.
Лошите хора отхвърлят всичко по презумпция. Те винаги са с нагласата, че знаят повече от теб. Водят сражение с твоите успехи, докато се усмихват и те потупват по рамото, а същевременно стискат нож в свободната си ръка.
Трудно се възпитават чувства. Почти невъзможно е да станем други. Характерите са различни и в това се състои многообразието ни като индивиди. Макар да няма ненаказано добро, вярвам, че именно осъзнатият стремеж към доброто е достатъчен, за да заспиваме спокойно в хладния покой на нощта – в легло, което не познава самотата.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Красива си, но трябва да поговорим
- Времето спира само за влюбените
- Врявата и безумството никога няма да ни станат чужди
- Времето като изпитание, любовта като спасение
- 10 минути към себе си
- Обича ме, не ме обича…
