Животът кратък, дните са дълги. Времето е всичко онова, което ни дава възможност да извървим нелекия път от раждането до смъртта. В името на една единствена цел – любов.
С опита трупаме разочарования, а чрез тъгата се научаваме да ценим радостта. Срещаме места и хора – аргументи за всяко наше действие, за всяка изречена дума.
В търсене на щастието с годините осъзнаваме, че то се състои в крачките, които правим към него.
Катерене нагоре, спускане надолу, плъзване по гребена на голяма вълна, гмуркане в спокойни води.
„Защо“ е въпрос, който любовта не познава. Тя няма нужда от причина. Оправданията са ѝ чужди. Нейната сила е единствено в уюта. Комфорът ѝ ни запраща в състояние на възторг, който често изпитваме в състояние на градивна самота. Любовта не дава обещания, ответът не задължителен.
Но когато обичаме, всичко има значение.
Един приятел скоро написа на стената си във Фейсбук: „Хората са лоши! Животът е грозен!“. Моментите на отчаяние са неделима част от нашето бързо съществуване. Изпитанията трябва да ни движат напред. Доброто не може да бъде изличено. Най-лошият характер носи душа, която си струва да бъде опозната. Зад всеки лош момент стои възможност да познаем любов, каквато не сме и сънували. Затова не трябва да се предаваме.
Унинието самоубива.
Раждането, любовта и смъртта са абстракции, на които ние самите придаваме смисъл. Първо правим несигурни контури върху платното на живота, но с всеки следващ ден ставаме все по-уверени, все по-конкретни. Силуетите придобиват конкретни форми, които разочароват или ни изпълват с опитимизъм, но винаги има какво или кого да обичаме.
Няма лято без градушки. Черният цвят се съдържа и в белия, затова важните неща имат своите нюанси.
Четката невинаги може да ги улови. Но когато нарисуваме една картина и я погледнем отдалеч, всичко в нея си е на мястото. Винаги е така.
В името на любовта, помнете: Няма грозен живот. Има живот, който се страхуваме да живеем.
Добави ни в предпочитани източници в Google
