Туристът, който искам да бъда

Симо Колев
Снимка:

През лятото и особено през август отвсякъде ни заливат пътеписи за пътувания, снимки от плажове, от морски барове и усмихнати хора, които прекарват своята отпуска. Пълно е с мечтани дестинации, задължителни атрибути за пътуване, книги, шалове, кремове, неща, които дори не знам, как се казват и и за какво се използват, разни джаджи, ама аз съм много изостанал. Много съм old. School.

Ето го и моето “туристическо” включване и ето как изглеждат моите “мечтани” пътувания. Най-напред няма как да се знае дали съм ги правил или не, защото моите пътувания не са пътувнаия за отразяване, а пътувания за отрезвяване. Най-вече на собствените ми демони. Не поствам. Не подскачам и не тагвам.

През август всичко, което виждам, са крака, между които изгреви, залези, морета, питиета, пясък, кърпи. Мисля, че това, което е между краката ни, а и самите крака трябва да си остане за лична консумация.

И така. Тръгвам. Исландия. Не защото малко хора ходят до там.

Бягството от клишета също е клише.

Така съм решил. Но и да, защото не е чак толкова популярно. Сурово и спокойно до истерия. 5 дни, 6 дни, все едно. Имам правило. Ям на места, на които няма английска версия на менюто, места на които се разбираме само с ръкомахане и подвиквания и задължитело места, където не си слагат ръкавици за да ми приготвят храната. Ако не намеря такива, ям, където седна. Без много превземки.

Ясно ми е, че и в Западна Европа имат Лидъл, Метро и Теско, от където пазаруват за ресторантите си.

Като започна да чета за разни малки заведения, в които сами си правят зехтина, прошутото, манатарките, пастата, чесъна, покривките и виното, а доматите ги бере леля Лучия от градината им в Пулия, ми става много смешно.

Не публикувам адреси на заведения, защото нищо не им дължа. Плащам си. Нищо не ми е на бартер или танто за кукуриго.

В Исландия е толкова тихо, че можеш да чуеш корените на дърветата, ако видиш такива.

Излизам извън мейнстрийма. Отивам на пристанището и си търся работа. За един ден. Взимат ме веднага. Утре в 05:00 кораба тръгва на риболов. Утре в 05:00 ме връщат, защото морето е по-бурно и не знаят, дали ще издържа и дали вместо полезен наемник, няма да им бъда мъртво тегло. Пращат ме във фабриката, където почистват рибата и я замразяват шоково с пара. 6 часа кормя риба. Плащат ми 100 евро.

По-принцип беше по-малко, но закръглят в моя полза. Кефят ми се, защото не са виждали такъв турист. А и защото се старая и кормя рибата бързо и качествено. Не ползвам почивки. Питам ги дали не мога да си взема “острилката”, с която съм кормил рибата. Не я дават. Ок, предлагам им да я купя. Съгласни са.

Но аз се отказвам. Как да пренеса нож, с който се корми риба в ръчния багаж на самолета!? Не бях преценил. Не само съм бил в Исландия. Работил съм там. Станал съм част от местните. Само за пет дни.

Не питам в хотела за някое “приятно и непопулярно място”... забравих да кажа. Хотел. Не AirBnb или както се казваше. Не искам да се свирам по разни апартаменчета, да си разменяме ключовете по разни явки, да си нося кърпи и да се разминавам с кисели съседи, защото аз съм добър и тих съсед, ама тези преди мен? Хотел.

Та не ги питам за нищо, защото това правят най-изпадналите туристи. Взел съм кола. Кия Soul.

Хващам един път и карам, докато не реша да се върна.

Виждам голяма геотермална електроцентрала. Обядвам в техния “стол”. Казвам им, че не ми се ходи в ресторанти. В ресторанти всички сме ходили. Не плащам за обяд. Няма къде да се гъзурча и да се снимам. Около мен е спокойствие, индустрия, машини и огнени недра, които хората са впрегнали да се топлят. Така си почивам най-добре.

Отивам до изоставена комуникационна база на НАТО. Търся някакво сувенрче под формата на дребна част от някакво съоръжение. Сто на сто няма да е Made in China. Не намирам. Нито има нещо разпиляно, нито има нещо разпарчетосано. Базата не се ползва, но не изглежда запусната.

Стигам до геотермалните извори. Този път има и други туристи. Умишлено не се стремя към самота, защото някои извори може и да са опасни. Прекалено и непостоянно горещи, или с много сяра и така нататък. Иначе бях и на такива. Просто не влязох.

Опитах се да си купя часовник от едни производители в Рейкявик, като им предложих нещо да работя за тях срещу някаква отсъпка. Нямаше какво да правя. Фирмата се състои от трима души. Часовникари. Часовниците са по 3000 евро. Колко да ми направят отсъпка?

Връщам се в България. Подигравам се на приятелите си, които изглеждат на снимките като произведени туристи - серия 2018. Същите като серия 2017, 2016 и назад... Те ми казват, че съм сноб. Аз им казвам ок.

Знам къде съм бил и съм запомнил всичко, без нито една снимка...

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от Симо Колев:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти