Писмо. До дъщеря ми.

Симо Колев
Снимка:

Докато имах Фейсбук, там циркулираше писмо от един баща – американец до дъщеря му. Беше много трогателно, ама беше с контекста на времето отпреди 50 години, когато е писано писмото.

Това с писмата е решителен и важен момент в отношения между хората, които често се разливат в дребнотемия за вечерята и излизанията. Как сме, добре ли сме. И нищо повече

Та реших да напиша едни три писма. Съвременни. С български контекст. Най-напред до дъщеря ми.

Скъпа, моя!

Отдавна си голямо момиче. От времето, когато тръгна в чужбина и от времето, в което се оправяш сама с всичко. Все повече неща можеш сама, все повече неща знаеш и си научила сама и все по-малко неща мога да ти дам аз. И все пак. Знам, че ще се оправиш прекрасно и без да ти казвам нищо, знам, че ще избуиш и без мен, но понеже те мисля - ето някои неща, които смятам, че са важни за теб. Някои съм ти ги казвал, някои си забравила, за други си била малка.

Нали знаеш, писаното остава.

Намери си работа бързо след като завършиш университета и се опитвай никога да не стоиш без работа. Може да не е най-яката работа на света, но тя ще те държи в кондиция, ще ти даде цел, движение и среда. Много по-лесно е да си намериш по-добра работа, докато имаш някаква работа, отколкто да лежиш, чакайки “яката” работа. Тя обикнвоено не идва при тези, които лежат, а при тези, които нямат време да я търсят, затрупани с работа.

Животът е цел и движение. Нищо повече. И двете зависят от теб и от никой друг.

Не се хващай с мъж, който няма нито цел, нито се движи. Избирай мъж, който може да ти обясни точно какво прави и никога не се спирай на мъж, който “има бизнес” или “движи разни неща”, или “тича по задачи”. Тези не движат нищо, не правят нищо, нямат нищо. Не се обръщай и след някой, който “си почива”, защото до сега имал много изхабяваща работа... Дядо ми е отишъл на работа във фабриката за обувки веднага, след като се върнал от фронта. Мъжът трябва да издържа, да е стоик и да има капацитет, а не да търси къде да легне. В твоето легло няма място за такива!

Не помагай на някой, който най-напред не си е помогнал сам и не очаквай от някого да ти помогне, ако най-напред не си помогнеш сама.

Не обичай по милост, нужда и съжаление. Обичай, защото този, когото обичаш, е заслужил да го обичаш и полага усилия, за да не загуби обичта ти.

Бъди лоялна. Към себе си и към хората около теб. Никой не обича хлъзгавите хора. Хлъзгавите хора обясняват своята хлъзгавост с адаптивност, но тя не става по-малко хлъзгавост.

Не гласувай за социалистически партии. Концепция, според която някой, който има повече, трябва да дава на някой, който има по-малко, само защото този, който дава, има повече, не е социална справедливост, а обир.

Мисли. Няма лоши мисли, освен отказът от мисли.

Приеми се, каквато си и живей в мир със себе си. Можеш да бъдеш едновременно сериозна и несериозна, целомъдрена и не съвсем целумъдрена, силна и слаба, умна и наивна, оправна и смотана. Всичко това си ти, мила моя. Приеми се в целостта си и знай, че не можеш да приемеш или обикнеш само една част от себе си и да отрежеш другата. Не си нито само едното, нито само другото.

Ставай рано и си оправяй леглото.

Научи се да правиш две-три манджи, защото на една жена мястото й не е в кухнята, но една жена трябва да знае какво се прави в кухнята.

Научи се да казваш НЕ, но още по-важно е да се научиш кога да казваш НЕ.

Не си губи времето с хора само защото някога си си губила времето с тях. Освобождавай място за нови хора, нови неща и нови идеи.

Проветрявай често и дръж къщата си подредена. Когато къщата ти е подредена и животът ти ще бъде подреден. Дори и да не е, това е добро начало.

Не отлагай. Вярно, че и утре е ден, но утре е ден за нещата, които трябва да направиш утре, а не за тези, които трябва да направиш днес, сега.

Слушай интуицията си. Обикновено първото, което ти хрумне, е най-правилното. 

Слушай сърцето си. Не го задушавай с рационализации.

Не се учи да правиш нещата “по другия начин”. Винаги има и друг начин, но най-напред трябва да се научиш да правиш нещата по “нормалния” начин. Той неслучайно е “нормален”.

Животът не е спринт, а маратон. Връзките също.

Често пъти ще се радваш и ще ти върви, но понкояга ще си безсилна, жалка, объркана, съсипана, безсмислена. Понякога ще се чувстваш неспособна, недостойна, нежелана, неоценена. Но всичко това ще бъде временно. То отминава, ти оставаш.

Аз също. Защото ТИ си най-хубавото, което ми донесе животът!

Вижте още от Симо Колев:

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какви бижута носите?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент