Слушала си всякакви либерални идеи за това как дългата връзка убива тръпката, прави ни свикнали един с друг. Кофти работа - дългата връзка генерално скапвала дългата връзка.
И би било отлично да се отдадем на временни, мимолетни връзки, които да освежат оригиналната ни афера. Да сме можели да се гледаме отново с влюбени очи.
И в подкрепа на тази теория подскачат всякакви герои. Професори, психолози, сексолози.
Хм. Интересна теория, макар че ако я развия пред достолепния си дядо, си го представям как се изправя и ми забива един шамар, без да му мигне окото, пропит от гняв към мисленето ми на лигаво лайно, което не знае какво е ценно и какво не.
Дядо ми е живял с баба ми 50 и отгоре години при условия, в които просто не са имали време да си мислят, как да "заздравят" връзката си. Взели са се по любов и са се взели с опцията, че ще остаряват заедно и че невинаги ще се изпиват с поглед, ама въпреки това са се взели.
И сега си представям как развивам тази интересна теория пред достолепния ми баща.
Днес явно ми е ден за шамари. И то от тия, пропити с гняв към мисленето ми на лигаво лайно, което не знае какво е ценно и какво не.
Гледай сега. Връзката не е лаптоп, който да "ъпгрейдваш" през няколко години, защото тя не разчита на актуални технологии. Връзката разчита на вечни ценности. Ако искаш им кажи – стари.
Знаеш ли кое е тъпото, когато изневериш? Че се отдаваш на друг. Отдаваш се на друг.
Че отиваш при него, че си се “наточила” за него, че играеш роли за него, че правиш неща, които вероятно не правиш вкъщи с актуалната си половинка. Че се стараеш да не се изложиш, иначе у дома какво да се стараеш – познавате си се.
И после се връщаш. От бягството към реалността. Освежена.
И какво казваш – “Скъпи, скъсаха ме от секс и сега съм в супер кондиция. Аз ще сготвя и ще приспя децата. Ти си почини. Имам енергия дори да ти направя дроб-сарма!”
Не става дума за това дали някой те осъжда, или не.
Изневярата била здравословна. Така казват.
Има и изневяра за отмъщение. Единият почнал, па другият продължил, за да отмъсти на първия. Абе, твоят живот да не е уестърн, в който някой е направил нещо и после идва Клинт Истууд, за да раздава правосъдие. В тая работа няма квит. Има само натякване и изтъкване кой колко по-малко мръснишки е играл и кой колко наранил другия. И кой е започнал пръв.
Има и изневяра, за която другият е виновен. Най-често изневерилият преминава в атака, изкарвайки се жертва. Изневерил, защото бил неразбран, нечут, не се чувствал щастлив и дълго време давал сигнали, ама другата страна не разбрала тези сигнали...
Хм. Чакай малко, бе братче!? Това да не е търсене на извънземен разум, че да тълкувам пропукванията и нюансите на ежедневния фонов шум!?
Не разбирам. Ако мислиш, че нещо не върви – помисли. Не е само едното чукане. Никога не е само едното чукане.
Ако “вкъщи” вече тотално ти е писнало и вярно е скука, и отдавна секса е само едно тихо упражнение, практикувано на тъмно - е, добре дошла в реалния живот. Може и да звучи тъпо, ама е точно така.
И ако искаш нещо друго, трябва да избереш кое от нещата ти е по-важно. Ако искаш всичко – не става. Със сигурност си обяснявала точно това на децата си.
Че не могат да имат всичко.
Всъщност никога не е било въпрос за това какво можеш да имаш, а какво ще направиш за това, което имаш.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
Смотаните кавалери на новото време
Защо трябва да ходя на психоаналитик?
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
