Хелоуин дойде! Време е всички да се маскираме! Има една подробност обаче – тази година маските ни чакат в аптеките. Не ни е нужен нито грим, нито сценарий. Имаме си и двете. Вкарани сме във филм с жесток сюжет, който май няма да свърши в скоро време. Правим опити да се приспособим, но част от съществото ни се бунтува. Крещи, буйства, вика, ядосва се, ридае, блъска, отчайва се, после пак се обнадеждава, после рязко унива и пак, и пак, и пак...
Искаме си свободата, нормално е. Убива ни социалната дистанция. Прищява ни се да си нарисуваме усмивки върху лицата, досущ като онзи известен герой Жокера и да се разхождаме с тях сред тълпата. Но тълпата я няма, вече всеки трябва да е на метър разстояние от съседа си, от другаря си, от любимия...
Заживяхме в някакъв апокалиптичен сън, от който събуждането е трудно. Дълбок, болезнено реален сън. Сън без изход. Сън без паник бутон. Сън-капан. Ето това е ключовата дума. Капан, в който попадна цялото човечество. Оттук насетне всичко зависи от естествения отбор – оцеляват по-силните, по-слабите угасват. Едни остават, други си отиват. Уви, не само от коронавирус.
Какво да кажем за депресираните, смачкани, тъжни, съсипани от собствената си крехка психика хора, които се пречупват под натиска на стреса. Какво да кажем за хората, които не могат да станат от леглата си сутрин по простата причина, че не им се живее. Какво да кажем за младите, които решават да прекратят живота си от раз, защото по една или друга причина не им се живее.
Какво да кажем за възрастните, които сега са толкова уплашени, че не смеят даже да гъкнат. За тях всеки ден може да е последен. Като гледам, никой не се сеща за това. Мечки ги яли старите, те нали са стари! Така ли мислите? А вас кой ви е отгледал? Кума Лиса ли? Какво да кажем за безработните, за гладните, за мизерстващите. Всъщност те без да боледуват, умират от същото. От COVID-19.
Сега ще речете – Карамфилов тръгна от празника, пък къде стигна! И за капак взе, че ни го вгорчи с неговите разсъждения! Как не го е срам?! Ами, така! Поне се опитах да обърна внимание на истината. Като теглим чертата, само тя ни остава. Само тя не може да бъде заразена. За сметка на това много ми се ще да стане заразна. И да не открият ваксина срещу нея. Би било наистина чудесно! Хайде, бъдете здрави и се пазете!
Още от Росен Карамфилов:
- Писмото, което всяка жена би желала да получи от мъжа си
- Как да си върнем усмивките?
- Цялата класическа музика в жената
- Независимостта – златната среда между дисциплина и свобода
- Първият учебен ден като ново начало, въпреки времената
- За новото време и тъжната красота на съвременните момичета
- Каквото и да правиш – слушай сърцето си
- Ако можехме да изхвърлим лошите мисли в морето
