Започна още една година от житейската ни биография, този път под името 2019. Редуцирано, това име ни води до 12 – число с богата и позната ни символика, свързвано с преминаване на граници, с растеж, с количествено натрупване и качествен преход, със скок в нови, непознати, желани или не пространства и преживявания. И най-вече – с обрат.
В системата на таро числото 12 се свързва с карта, позната под името Обесеният или Провесеният.
От нейната символика можем да потърсим помощ за това каква нагласа, каква вътрешна настройка и съответно какво външно поведение биха ни били полезни през тази година, биха ни помогнали да бъдем адекватни на нейния потенциал, на нейните приключения и настроения.
Говорим си за...
В таро Обесеният всъщност не е буквално обесен – по-скоро е провесен; той виси на нишка, която здраво го държи, докато е обърнат наобратно, надолу с главата, със скръстени ръце и крака, в едно видимо пасивно, желано или не, състояние. Тази поза подсказва до голяма степен основното послание на картата и съответно на годината – да сме готови да (се) обърнем наобратно, да променим обичайната досега за нас гледна точка, да изследваме непознати ни до този момент вътрешни пространства, мисли, чувства. Да не бързаме да действаме и да (се) променяме отвън – дори когато се намираме в една по-малко или повече неудобна и неизгодна ситуация, не и преди да се устремим към вътрешна промяна, не и преди да осъзнаем поне донакъде смисъла на онова, което ни държи в зависимост и от което всъщност искаме да се отдалечим.
И тъй като естественото състояние на Обесеният е обратното на привичното за нас, ще използвам няколко карти, също обърнати наобратно, като допълнителни ориентири по годишния път, който ни предстои тази година.
Тройка жезли. Обичайно свързвана с напредък и пътуване, с изследване на нови хоризонти и цели, в този случай тази карта може да ни помогне да успокоим нетърпението си, да не бързаме категорично да загърбваме старото, да не взимаме решения под натиска да се отървем от съмнението и двоумението. Три пъти да мерим, преди да отрежем. За да не оставяме зад гърба си отворени врати, които да ни принуждават да се връщаме отново и отново към тях, за да довършим започнатото преди време.
Тройка чаши. Тук, в тази си роля, картата ни подпомага да излеем онова, което чувстваме и което по една или друга причина се сдържаме да изразим; да се освободим от задържани, затлачени чувства и емоции, които могат да ни объркат и отровят отвътре. Да премерим с вътрешната си мяра за хармония познатите и приятелите, с които сме заобиколени, и да изцелим разстоянието помежду ни – като го увеличим, ако е прекомерно скъсено и поражда раздразнение, свръх критичност или свръх толерантност, или напротив – да го скъсим, ако сме започнали да изстиваме и да губим чувствителност един към друг.
Тройка мечове. Обърната наобратно, тази таро карта онагледява целебна възможност за освобождаване от мисловни модели и нагласи, от мисли и думи, които имат силата да нараняват и нас, и другите. Помага ни да разпознаем и да си признаем къде, какво и защо ни боли – в отношенията с нас самите и с другите; но след това да престанем да сипваме в раните сол и да направим първите си стъпки по пътя към изцелението и помирението.
Тройка пентакли. Залудо работи, залудо не стой, гласи известна поговорка. Но в случая (и не само) би ни помогнало и залудо да не работим; да се научим да ценим труда, времето, усилията – и своите, и чуждите. И да (се) откажем да влагаме енергията си в нежелани, съмнителни, обременяващи и ощетяващи и нас, и другите дела.
Обесеният митологично ни свързва с онзи момент от приказката (и нашата собствена), когато героят слиза в „долната земя“ – за да открие нещо жизнено важно, което е изгубил (забравил), и с това си пътуване да си възвърне безценна част от душата и живота си. Нека през това годишно приключение, което ни подканва да пътуваме повече навътре, отколкото навън, през тази година да си пожелаем да опазим и да увеличим светлината, вярата, смелостта, куража си, мира – за да съумеем да разпознаем и да извадим на светло свои загубени или забравени „съкровища, пазени в тъмни места.“
И в края на годишния си път да бъдем по-радостни, по-благодарни и по-умиротворени, отколкото в началото му. И да обичаме всяка следа, която сме оставили след себе си.
