Здравейте, хейтъри!

Поздравявам ви с това, че вашата диагноза вече официално намери място и в българския правописен речник. Първо беше синдром, сега е диагноза с име. Хейтърство.

Винаги съм се учудвала на хора, които мразят, защото не могат да бъдат някой друг или защото не притежават нещо. Хейтърите ми напомнят за дребните душици, които се хвалят с голямата зурла на уж изгубеното си прасе, което търсят в гората, докато то кротко плюска в собствената си кочина.

Лишена от блясък суета, суматоха в емоциите и чувствата, достойна за перото на Йордан Радичков. Може би давам неуместен пример. Хейтърите идва ли ще разберат какво искам да кажа. Но аз няма да правя компромис с думите, за да ме "лайкнат". Аз не мога да мразя, но съм благородна и ще продължа да давам възможност да бъда мразена и плюта. Това няма да попречи нито настроението ми, нито на навиците ми, нито на способността да бъда добра. За малко ми става жал. Това е.

Хейтърите са самотници, изгубили себе си някъде по пътя. С времето станаха много. Толкова много, че вече имат повод да празнуват, защото са обозначени в речника. Нека ги обичаме, така те стават по-слаби и вероятно отново ще намерят пътя към себе си.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg.