Кали
Какво ми е? Как се нарича това, което изпитвам?
Споделям изживяването си с разбиращи ме. Всеки от тях дава име на състоянието, в което се намирам . Едни го наричат депресия, други Сатурнова дупка, трети лош период, а някои просто го назовават нищо.
Все непълни определения, размиващи се и неподвластни на принципите на вселенското ни съществуване.
Нищото е лишено от битие. Почти всеки, намиращ себе си в състояние на нищо или съществуване, лишено от смисъл, на практика е още жив.
Книжният пазар и интернет пространството изобилстват от предложения, напътствия, наръчници и практики за това как да се самоусъвършенстваме и да придадем смисъл на живота си. На теория всичко изглежда толкова лесно и достъпно.
На практика обаче нещата придобиват съвсем друг характер. Например, ежедневното практикуване на стойка „лотос“, трудно би могло да замести необходимостта от присъствието на подходящия човек в живота ни. По-скоро ще се научим добре да прикриваме нуждата от близост с другия.
Следването на напътствия от рода: „Ако някой има нужда от теб, той сам ще те намери“ или „ Приеми това, което не можеш да промениш“ и куп още подобни, като че ли не придават особен смисъл на живота и не запълват успешно празнотите в него.
Вярно, да се научиш на самодостатъчност е умение, което успешно притъпява болката от липса на чисто човешки нужди като любов, разбиране, нежност, споделяне...
Нищото е точно описание на отсъствието им. Да изпитваш всички тези чувства към живи организми, различни от човека, превръщайки ги в негов заместител, е несъвместимо с усещането за пълноценен живот.
Човек разбира и вниква в смисъла на тези чувства чрез споделянето им със себеподобен. Споделянето е взаимен процес, в който и двете страни дават и получават онова, което изважда човека от състоянието на нищото. Споделянето е активност, която най-често се изразява чрез словото.
Словото, любовта и свободната воля са човешки привилегии и само в съпреживяването им с друго човешко същество, те придобиват смисъл. Най-простата житейска практика, придаваща смисъл на битието на всеки от нас, би следвало да бъде свободно изразяване на мислите и чувствата към субекта на тяхната насоченост.
И дори само липсата на разбиране, а не на споделеност, е достатъчна причина за следващото усещане за празнота.
Още от Кали:
Никой не ни обеща, че ще е лесно
