Спира ли животът след появата на детето? Не, но определено е на пауза

бебе майка
Снимка: Istock

Лилия Дюлгеров

Най-добър родител бях преди да имам дете. А също и уверена, смела и убедена, че “с моето дете няма да е така” и култовото “моето дете няма да е такова”. После обаче нещата леко се промениха. Леко, леко, колко пък да е било леко? Толкова, че дълбоко да се срамувам, когато се сещам колко многознаещо съм се изказвала по родителско-бебешките теми преди да стана майка...

Година и половина след раждането на дъщеря ми в разговор с приятели се повдигна отново темата “Спира ли животът след появата на детето?”.

Замислих се как в средата на 20те си години, когато бракът и майчинството бяха някакви далечни химери, смело казвах, че децата трябва да живеят живота на родителите си, а не обратното. С възхищение гледах към родители, примери за този тип философия (или поне така изглеждащи отстрани) и с вътрешно осъждане се замислях за другите, обсебени от децата си и изглеждащи винаги на ръба на здравия разум.

бебе майка
Снимка: Istock

Десетина години, съпруг и едно дете по-късно, гледам на ситуацията от различен ъгъл и с други очи.

Една бременна приятелка ме попита дали да си купува билети за концерт, който ще се случи около месец след термина ѝ и аз едва не се изсмях. Постарах се обаче да ѝ дам колкото мога по-адекватен и сериозен отговор, който беше “Не мога да ти кажа, всичко зависи какво бебе имаш и как ще се чувстваш”.

Лично аз в първите два месеца след раждането, нито съм помисляла, нито съм имала желание за концерти, театри, заведения и прочее. Бях потънала в старание да се “запозная” с малкия човек, който излезе от мен и който май нямаше да ме остави да си “живея живота”.

Сега, когато дъщеря ми е на година и половина, обръщайки се назад мога да кажа, че животът ни определено спря или поне беше на пауза. И определено ние с таткото живеехме живота на бебето.

бебе майка
Снимка: Istock

Разбирате ли, децата са различни, както са различни и хората. Не може с лека ръка всички да се подведат под общия знаменател, че “бебетата само спят” или “бебетата само реват”. Дъщеря ми спеше чудесно през нощта, но през деня беше кошмар. Сменях количка с ергономична раница и изминавах безкрайни километри, за да може тя да е спокойна и да спи. Номерът да стоиш на едно място и да буташ напред-назад количката при нея не минаваше. Също така не ми позволяваше да се задържам на едно място повече от 15-тина, максимум 30 минути. След това надаваше оглушителни писъци.

Около мен имаше майки, щастливо прекарващи майчинството си в обикаляне на кафенета, ресторанти, молове, гостита, пътувания на близо и далеч, а бебетата им или спяха, или бяха ангелски спокойни. Ние не можехме да си позволим този лукс основно, защото ни беше страх, че ще бъдем оревани. А повярвайте, малката можеше да те ореве така, че да забравиш за какво изобщо си влязъл в този магазин.

Имаше моменти (особено около поникването на зъбите), когато ми се струваше, че всички останали живеят живота си на макс – забавляват се, изглеждат страхотно, случват им се чудесни неща, докато аз съм потънала в безвремие и нищонеслучване. Живеех живота на бебето и честно казано, не виждах алтернатива. С някои деца е така и могат да ме разберат хората, сблъсквали се с тях.

бебе майка
Снимка: Istock

Постепенно обаче ситуацията се променяше. Колкото повече растеше малката, особено след навършването на година, толкова по-лесно ставаше да се върнем към нормалния ритъм. Възможността ни да комуникираме по-добре взаимно изигра най-голяма роля. Вече беше по-лесно тя да си казва какво иска и какво ѝ има (гладна ли е, спи ли ѝ се и т.н.), както и да разбира нас какво ѝ казваме. Дребните удоволствия като това да хапнете навън без да бъде ореван не просто ресторанта, но и целия квартал, започнаха да се връщат в ежедневието ни, както и правенето на планове за по-дълги и далечни семейни почивки и т.н.

Може би трябва да споделя, че роднините ни бяха на три часа полет от нас, та опцията с оставянето на детето на баби и дядовци липсваше. Това определено утежни живота ни, но пък си имаше и своите предимства.

бебе майка
Снимка: Istock

Така че по темата “Спира ли животът след бебето” определено мога да кажа - да! Когато обаче вече не е бебе, започва отново и то даже е по-хубав от преди, защото само когато си се лишавал дълго от любимите си неща, можеш да ги оцениш истински и да им се насладиш щом отново ги имаш. А и година-две след появата на детето се чувстваш в пъти по-силен (физически и психически), по-мъдър и уверен в себе си отколкото когато и да е било.

Та, нищо страшно няма, дори и да се наложи да паузираш за малко себе си. После може да се “рестартираш” и да функционираш дори по-добре от преди.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти