Няма да се усетиш кога ще се събудиш и ще си на 40. Или на повече. Ако вече не си се събудила на 40. Или на повече. Това събуждане е по-особено. По-бавно. Сякаш са се случили някакви неща, докато спиш или сякаш са те отвлекли извънземни, направили са ти нещо, докато спиш, ти не си усетила и сега се събуждаш и разбираш, че има нещо. Може и да не можеш да го опишеш точно. Но има. Права си. Има.
Има един момент, някъде около 40-50, когато децата са пораснали достатъчно, че да не ги мислиш всяка минута или поне си спряла да им организираш детски рождени дни в миришещи на пластмаса и чорапи парти центрове. Учат, може би в чужбина, може би имат партньори, може и да имат семейства. Лелееее, ти може и да си баба! На около 50 нищо чудно да бъдеш баба. И кво от това, баба не означава бабЕ, а бейби баба. Ти ще си такава баба.
Кредитите са поизплатени. Вече знаеш коя си, каква си, какво ти е хубаво и какво не е. Стабилна и уравновесена жена, на която й са се случвали много неща в живота. Статистически, повече неща вече са ти се случвали, отколкото тепърва ще ти се случват. Може би си загубила близки. Може би си губила битки. Разбра ме. И аз те разбрах – това е историята на твоя живот.
Обаче, описвайки тази ситуация, като изключим загубите, на които не можеш да повлияеш, и/или са те направили по-силна, ситуацията изглежда прилична. Оцеляла си. Брак, връзки, деца, работа, пътувания. Като погледнеш теста на живота, събираш достатъчно тикчета, че да оправдаеш съществуването си и да си кажеш, че не си била тук напразно. И споко, не сме тръгнали да се прощаваме. Само правим една лека равносметчица.
Ама нещо има. Сякаш ядеш един бонбон, който винаги си знаела, че е много вкусен, той и сега е вкусен, ама не толкова. Викаш си – "Абе, тия кво направиха с тия бонбони, бе братче. И тях ли ги развалиха!?" Нищо не са направили. Просто има момент, в който животът ти изглежда монотонен и скучен без да има обективна причина. Има. Ти си. Просто се променяш, скъпа. Не е драма, не си болна. Просто се променяш.
Минали са 20-те най-активни години в живота ти. Най-активните. И сега хем се отпускаш, хем се притесняваш, така ли трябва да е всичко. Това ли е трябва да е всичко. Това ли е всичко. Това са все тревожни въпроси, които почти нямат смисъл.
Какво да правиш? Само не се вкопчвай. Нормално е да се променяме. Нормално е да ни се порменят критериите, изискванията, вкусовете. Погледът върху живота. И не се съпротивлявай на тези промени, а се остави да те водят. Споко. Ако хората, с които се виждате, вече все повече ти досаждат, знаеш им всичките шеги, или пък са станали едни огрижени чичаци, с които вече няма какво да си кажете, ми хубаво де, омръзнали сте си, изхабили сте се. Само не се вкопчвай, нали ти казах. Или си намери нова среда, или започнете да правите нови неща с тези, същите хора. Тръгнете на скално катерене, на рафтинг, започнете да обикаляте градовете с тематични обиколки на старите им сгради и техните истории. Виж ги дали ще си останат чичаци или ще си покажат зъбите. Просто се опитай да ги запалиш. Ако става – супер. Ако не – не.
Същото се отнася и за мъжа ти. Това е същият човек, с когото сте си довършвали изреченията преди години и с когото не си имала търпение да се видите след работа. Може и да ти е омръзнал, може да ти е досаден, скучен, наивен. Ама той не е виновен за това. Той си е такъв. И ти не си същата принцеса в очите му, но ако сте заедно, направете нещо.
Не се жалвайте поотделно, ами направете действителност с действията си заедно. Рестартирайте връзката смело. Започнете ново хоби, запишете курс по готвене, вземете си книжката със стоте печата и започвайте да обикаляте България и да ги събирате. Вземете си хотел и... сещаш се какво да направите в обедната почивка. Само не се вкопчвай в какво е било и какво не е сега. Просто помисли какво ще бъде. Направете си живота интересен. Когато е със същия човек е по-трудно, защото като го погледнеш може и да не виждаш никаква искра, която да те запали за секс в пробната на мола. Понякога просто не става. Но понякога става. Ако става – давай, ако не – не.
Искам да кажа, че имаш един живот и той продължава след дълга с децата, работата, семейството, кредитите. И от теб зависи дали да кажеш – „Симе, не става толкова лесно“ и да въздъхнеш тежко. Или вече да си мислиш как да преместиш бадминтона от срядата, защото си поканила колеги на киновечер у вас. Ще си правите маратон на „Анатомията на Грей“, а в петък си на курс, защото с мъжа ти сте си купили по една Веспа втора ръка и сега трябва да изкарате книжка, че скутерите са по 150 кубика и за тях не ви важи книжката.
Нали ти казах. Само не се вкопчвай. Нито в това какво е било, нито в това как е било и нито в това, че така е било. Статичността и вкопчването в миналото не те правят лоялна към миналото, защото миналото не е емоционално създание, което да нараниш. Не можеш да нараниш нещо, което е минало. Просто трябва да го продължиш. Умно. Прагматично. И с малко блясък. Това е.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
