Скара, пожар и рев – в този ред. Колко варианта на една и съща ситуация могат да съществуват? - Авторите

Откакто навърших 100 (статии), животът ми се промени – нищо че оттогава минаха само десетина дни – аз вече се чувствам значително по-мъдър! Толкова мъдър, че взех решение всички сентенции, разсъждения и заключения, които идват в гениалния ми ум, да си ги записвам в дневник, за да могат мислите и историите ми да останат в поколенията. Ето едно от последните неща, които въведох в тефтера:

Или живея в някаква паралелна вселена, или ще се изненадате по колко различен начин могат да видят една и съща ситуация двамата души, участвали в нея!

И друг път съм споделял, че всички проблеми в една връзка започват от комбинацията между жена и „нищо“. Например:

– Ей, какво ти има?
– Нищо.
– За какво ми се сърдиш?
– За нищо.
– А защо не ми говориш?
– Нищо.

И така до безкрай или поне, докато не отгатнеш какво си направил. Или пък, докато не минат десетилетия преди приятелката ти да реши, че вече си достоен да ти бъде натякнато как си сгрешил преди 30 години. Аз имах подозрение коя ситуация я беше накарала да включи в режим „нищо“, но недоумявах защо аз съм виновен.

– Заради пожара ли ми се сърдиш?
– Да.

Ха! Тя използва различна дума за пръв път от дни – явно бях на прав път! Всъщност този пожар се случи вкъщи и за щастие се размина без сериозни последствия, макар че имаше завиден потенциал. За начало на историята, ето няколко факта за случилото се, които не могат да бъдат манипулирани – пожарът беше на терасата, източникът на огъня беше скарата, а с нея по това време боравеше моята спътница, позната още като Русата коса.

Всичко останало е въпрос на гледна точка.

Говорим си за...

След като вече бях напипал причината за режим „нищо“, в който беше попаднала майсторката на скарата, вече нямаше какво да я спре да говори. Везувий еруптира:

– Ти си ужасен грубиянин и видях в теб неща, които досега не бях виждала! Все едно съм живяла с тотално друг човек!

– Какви са тия други неща и кога си ги видяла? По време на пожара ли?

– Да!

– Пожарът, който ти запали?

– Да!

– Аха. Я, разкажи да чуя – по-уверен в себе си нямаше как да бъда, просто защото много добре си спомнях действията си.

– Бях решила да ти направя любимите карначета за вечеря и то на скара, както ги обичаш. Понеже знаех, че цял ден си работил, исках като се върнеш всичко да е готово. Всичко бях направила с толкова много любов… После тази скара някак си се беше запалила и докато успея да разбера какво става, ти влетя отнякъде, започна да ми крещиш, да блъскаш, а аз бях толкова уплашена… Бях се навела, за да потърся пожарогасителя в шкафа, в един момент ти дойде, блъсна ме, аз паднах на земята, ти продължаваше да ми викаш. Беше толкова груб и страшен, не можех да те позная. Мислех, че ще ме набиеш и ще ми се караш – тя се разплака и се затвори в тоалетната.

Сърцето ми се скъса, хора. Стана ми много мъчно за начина, по който тя беше видяла ситуацията и се надявах да не е споделяла за това на никого, защото разказана по този начин, тази случка ме правеше най-гадния човек на света. Но понеже знам, че шансът това да си е останало между нас е минимален (все пак бяха минали дни оттогава), специално за всичките ѝ приятелки ще публикувам как изглеждаше ситуацията от моята камбанария. Моята нищожна, малка, ниска, варненска камбанарийка.

Още от Авторите

Десетина минути се опитвах да обясня през вратата на банята, че всичко това е някакво недоразумение, но отвътре чувах само „Сега си измисляш и си наместваш историята така, че да ти изнася!“. Да, ама нееее. Аз имах коз, който щеше да потвърди моята гледна точка, описана непосредствено след инцидента – дневникът ми. Оставих ѝ го пред вратата, отворен на съответната страница, влязох в хола и зачаках. След малко чух банята да се отключва. Явно някой беше решил да зачете…

„Днес беше егати денят, но най-важното е, че всичко завърши добре. Първо – най-накрая се реших да ѝ подаря онази чанта, за която ми говори откакто се познаваме. Тази сутрин я купих и сега стои в колата и си чака реда, защото още не знам как да ѝ я поднеса. Ама ще го мисля по-натам, защото за малко да стане така, че изобщо да няма възможност да стигне до нея тая чанта. Прибирах си се аз към вкъщи след работа и още от долу усетих някаква миризма на изгоряло. Погледнах нагоре и видях, че на една от терасите в блока нещо пуши, привидяха ми се даже и пламъци. За части от секундата се усетих, че това е нашата тераса!

Хукнах като ненормален по стълбите. Влетях в нас, а моята приятелка си пуснала „Приятели“ и си оправя ноктите, щорите пуснати и тя изобщо не си дава сметка, че терасата гори! Изкрещях ѝ „Какво правиш, бе, луда ли си, вади пожарогасителя!“. Аз излязох на балкона, където в този момент масата, на която беше скарата, се стопи и всичко върху нея падна на земята. Захвърчаха искри, замириса на изгоряла кожа. Опитвах се да се домогна до разклонителя, за да изключа захранването. През това време бях пуснал да се пълни един леген с вода. Пред очите ми се случваше най-големият гаф, а аз търчах като ненормален и не знаех откъде да я подхвана! Тъкмо бях събрал пари за почивка и за разни други готини работи, а сега всичко щеше да отиде на кино.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Изсипах легена с вода в огъня, а Вероника още търсеше пожарогасителя в шкафа под чешмата в кухнята. Виках ѝ „Айде, бе, горим, бе, какво правиш, къде е шибаният пожарогасител?!“ А тя… нямало го било. Отидох накрая, псувайки цялата л*****а ситуация, изместих я от шкафа, където най-отпред зееше в цялата си прелест голям и червен уред за гасене на пожар. Обърнах се да я питам „Ебаваш ли се с мене, това какво е според теб?“ А нашта седнала на земята и ме гледа шокирано. Явно и тя се беше панирала като мен, разбирам я. Тя дори не знаеше, че терасата ни гори преди да се прибера. Е, в крайна сметка всичко се размина с оцветени в черно външни стени, пукнато стъкло и овъглени карначета. Почивка ще има! Сега да видим дали скоро ще ѝ мине шокът на Верончето, че вече от няколко часа не ми говори.“

След като явно вече беше прочела моята истина за случката, тя влезе в стаята с наченка на хитра усмивка и по-красива от всякога – подсмърчаща, с рошава коса, размазан грим и терлици. И ме попита: