При почти пълното отсъствие на нови заглавия по киносалоните в страната, човек е оставен да задоволява филмовите си апетити преди всичко у дома. За причините, поради които през настоящия месец видяхме нова вълна от отложени за 2021 година премиери, ще поговоря повече в следващата ми статия този месец, но на този етап бих искал да се фокусирам над нещо по-позитивно.
То е филм, който ми е сравнително лесно да препоръчам за гледане. Продукция е на Netflix и е достъпен за гледане на едноименната стрийминг платформа, както и на редица други уебсайтове, от които целокупният български народ редовно сваля филмово съдържание. Заглавието му е „Енола Холмс“ и лентата изначално ме привлече с многото талантливи имена в актьорския си състав.
Макар и само на 16 години, Мили Боби Браун вече е доказан талант в актьорската професия и истинска филмова звезда с главни роли в касови проекти като Stranger Things и „Годзила: Кралят на чудовищата“ в миналото си. Именно тя играе главната роля в „Енола Холмс“, а компания ѝ правят редица други класни изпълнители като Сам Клафлин, Хелена Бонъм Картър и Хенри Кавил.
От заглавието на лентата и от факта, че 16-годишна актриса играе главната роля, човек лесно може да се досети, че сценарият на филма се фокусира над подвизите на по-малка сестра на Шерлок и Майкрофт Холмс. Персонажът не е творение на сър Артър Конан Дойл, но и идеята братята Холмс да имат по-малка сестра на свой ред не е никак нова – популярният сериал „Шерлок“ на с Бенедикт Къмбърбач вече я експлоатира, при това по доста интригуващ начин.
В амплоато на Мили Боби Браун ѝ се налага да упражнява повече звезден чар, харизма и чувство за хумор, отколкото драматична актьорска игра като по учебник – и младата актриса го прави изключително успешно. Нейната Енола е очарователна и интригуваща личност, с всички необходими качества да бъде пленяваща героиня, с която зрителят лесно да може да се идентифицира.
Работата на вече споменатия поддържащ състав от звезди е доста поляризираща, но не по вина на изпълнителите, а на сценаристите. Ако човек е голям фен на класичесиките версии на Шерлок и Майкрофт Холмс, то тези в „Енола Холмс“ могат да повишат кръвното му налягане и да нулират удоволствието му от гледането.
Хенри Кавил очевидно е твърде красив и широкоплещест, за да играе традиционна, пушеща лула версия на легендарния Шерлок Холмс, докато Сам Клафлин е същинска карикатура в амплоато на по-големия му брат. В почти всички версии на персонажите, включително в оригиналите на Конан Дойл, Майкрофт е по-интелигентният, но далеч по-мързеливият измежду братята.
Не такъв е случаят в „Енола Холмс“, където Майкрофт е представен като сардоничен, патриархално настроен политически консерватор, който се осланя на гения на брат си и на услугите на лондонската полиция, за да издирва майка си и сестра си. Но ако човек превъзмогне идеята, че това не са класически версии на персонажите, може да види и много позитивни черти в играта на изпълнителите.
Хенри Кавил играе роля, с каквато никога не се е сблъсквал, в лицето на Шерлок Холмс и видимите му усилия да въплъти определящите характеристики на героя като безстрастност и разсъдливост заслужават похвала. На свой ред Сам Клафлин се възползва в пълна степен от възможността да изобрази карикатура със своя Майкрофт и е безспорно забавен в капацитета на спомагателен антагонист.
С това става пределно ясно, че филмът няма проблем с безспорно компетентните актьори пред камерата. Другояче стоят нещата с небалансирания сценарий. „Енола Холмс“ функционира най-добре като приключенски филм за подрастващи с чаровна главна героиня в стила на много от по-ранните проекти на Стивън Спилбърг. Но освен това, лентата се опитва да бъде и престъпна мистерия, при това с крещящо застъпен политически елемент.
В много случаи такава проява на художествена амбиция следва да провокира похвала, но в конкретния просто води до загуба на фокус в сюжета. Израстването на главната героиня несъмнено е най-интерсното нещо, случващо се на екрана, но поради неясни причини приоритетни за сценаристите са натрапените феминистки послания посредством политическата линия в лентата.
Както в повечето случаи с подобен тип послания, проблемът не е в съдържанието им – в 21 век възприемането на жените като равни на мъжете изобщо не следва да е актуален въпрос, а безусловен факт, и всяко послание в тази насока е фактически вярно. Проблемът е в маниера на поднасянето им, вдървен и разсейващ от елементарния факт, че зрителят просто се опитва да гледа иначе развлекателен филм за по-малката сестра на Шерлок Холмс.
По тази линия се формират и някои очебийни дупки в сюжета като например въпросителните намерения на майката в семейство Холмс, изиграна от Хелена Бонъм Картър, чиито неясни действия са основен катализатор за развитието на действието. Макар и в хода на сюжета тя да е представена като добродетелна личност, в края остава огромен висящ въпрос относно методите и целите ѝ.
В заключение бих казал, че при все изтъкнатите недостатъци на „Енола Холмс“ във втората половина от този текст, чудесната игра на актьорите и динамиката на действието не оставя на зрителя много възможности да обръща внимание на отрицателните черти на продукцията. Бях длъжен да ги изтъкна, тъй като иначе не бих заслужавал трибуна като автор в сайт като този, но на свой ред не мога да отрека, че гледах филма с интерес, удоволствие и с чести усмивки на лицето си.
А от какво повече има нужда човек, за да препоръча филм за гледане? „Енола Холмс“ не е съвършен, но при настоящите обстоятелства в света на киното е повече от приемлив за два забавно прекарани часа вкъщи без маска на лицето и без мисли за бушуващата пандемия.
Прочетете още от Георги Петров:
- Завръщането на киното: Струват ли си новите филми посещението на салоните?
- Том Харди на 43: Честит рожден ден на един от най-чаровните и талантливи актьори в света!
- От звезда до независим артист и обратно: Робърт Патинсън и кариерата му дотук
- Човекът, който иска да спаси киното: Великият режисьор Кристофър Нолан на 50!
- Големият Джони Деп на 57: Една легенда на кръстопът
