Смяната на сезоните е естествен процес в природата. Избухналата пролет се превръща в горещо лято, лятото изстива до кехлибарена есен и сетне прелива в студена зима. Така е било, така и ще бъде. Всеки сезон е спомен, всяка секунда миг е. Паметта услужливо заснема животите ни кадър по кадър. И всеки етап е по своему хубав.
Самият живот представлява един безкраен сезон и той се мени със своя собствен ход, със свое собствено темпо, което ту се забавя, ту се забързва и ние го следваме по петите, а то ни прощава, дори когато изостанем от неговия ритъм.
Едно мигване – ето го лятото! Вълните докосват брега и се връщат обратно навътре в обятията му. Хората плуват в него, децата се смеят, построили поредния пясъчен замък. Красивите жени показват красивите си тела, които слънчевите лъчи нежно погалват по цялата дължина и всичко това е в реда на нещата, всичко това е частица от лятото, песъчинка от цялото. Тук – на плажа – сред пълното спокойствие и абсолютната тишина, където единственият звук е от прелитащите гларуси, никакви проблеми не съществуват, няма го онова напрежение, което отвреме навреме натежава в гърдите ни. Изчезнало е и се е изпарило, стопило се е и се е изличило.
Морето ни прави свободни. Поредното лято се прибира вътре в нас, готово да се превърне в красив спомен. Човешко, твърде човешко е да ни се иска тази идилия да продължи колкото може по - дълго, по възможност дори да е безкрайна. Да не свършва. Летният бриз да се слее с косите на момичетата, соленият вкус във въздуха да остане завинаги. И всичко да е като част от стихотворение на Христо Фотев, големият поет. Например това:
***
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
***
Какво чакате още? Сигурен съм, че ви мотивирах достатъчно да поемете в правилната посока. Посоката на синята безкрайност. Тя е ваша.
