Разпети петък. На този ден, много много отдавна, Божият Син е бил разпънат на кръста. Предаден от свои. От Юда, ламтящ за трийсетте сребърника. Той впрочем, е ключова фигура в картината на страданието Христово. Изменникът. Колко десетки хиляди са тия като него в наши дни! Кошмар е да се разсъждава по тоя въпрос! Кошмар!
Исус – тоя, който е можел да ходи по водата и е бил готов да нахрани дори враговете си с риба. Каква е била съдбата му? Да ви припомня ли? Бил е премазан от неверниците. Бил е погубен с лека ръка от ръката човешка. Нищожността и величието никога не са били способни да се търпят. Нищожеството на всяка цена ще направи и невъзможното, за да смаже великия. Закон.
Светът винаги е бил пълен с предатели и неверници. Такива, на които като им речеш: „Христос Воскресе!“, отвръщат „Ти видя ли го?“ Пълно е с такива хора. Навсякъде. Тъй наречените атеисти. Те вярват на биологията и отричат теологията. Те смятат, че животът приключва със затварянето на очите и също така, че вярата е промиване на мозъци.
Вижте – религията може и да е промиване на мозъци, в известна степен, ала вярата е нещо съвсем друго. Вярата – сиреч да се уповаваш на някаква сила, която не си способен да си обясниш. Да се осланяш на нещо различно от банкнотите в портфейла си, от пълната ти до козирката банкова сметка. Насред тая ужасяваща действителност на бързи кредити, ипотеки, бели карти, както и тоталното машинизиране и механизиране на абсолютно всичко, що съществува – къде остана Господ?
По телевизията се говори за кюфтета, кебапчета, пържоли и наденици на промоция. Но не и за книги, примерно. Не и за духовност. Чакаме да дойдат великденските празници и някак изведнъж ставаме страшно вярващи. Бързаме да си снимаме яйцата и дроб сармата и да ги качим във Фейсбук. Я каква красота! Я как хубаво сме си боядисали яйчицата! Защо пък да не им сложим едно филтърче, едно ефектченце! Още малко и ще направим отделен профил на козунаците си, белким станат и те известни покрай нас!
Ей такова е новото време, за съжаление. Време, в което Бог го няма. Тоест – Него не може да го няма. Просто отсъства. Технологиите го разпнаха. Възвисяването на отделния човек зависи само и единствено от собствената воля. Не става насила. Не става даром. Иска се труд. Труд на мисълта. Осъзнаване. Задълбочаване в онова, което не можем да зърнем.
Аз имам една такава теория. Живите и мъртвите са равнопоставени. Едните живеят вътре в гравитацията, другите – извън нея. Едните имат кожа и кости, другите притежават всемира. Дели ги една бариера. Бариера, която все някога ще се вдигне.
И ще бъде светлина!
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- "Въпреки бурите" - поезия за влюбените в Любовта
- Играта на дългото събличане и краткото обличане в пробната на влюбването
- Животът не струва 5 стотинки, ако няма кой да те обича
- За да влезеш под чаршафите на една жена, първо трябва да влезеш в ума ѝ
