Александър Петров
Мисля, че е добра сделка, помисли си!
…
Какво толкова казах – не знам! Само знам, че след този разговор тя си тръгна смъртно обидена и все още не си вдига телефона.
Но да започна отначало…
С нея се запознахме на плажа преди две лета – играех футбол с приятели и без да искам уцелих братовчедка й с футболна топка в главата. Милата се беше изправила и се мажеше със слънцезащитен крем, когато топката така я фрасна, че момичето се строполи като талпа на пясъка. Започна да се превива от болка, а мойта отстрани се превиваше от смях, вместо да й се притече на помощ.
Аз, разбира се, веднага скочих да се извинявам, да помогна с каквото мога. Отнесох солидни псувни от братовчедката с вече подутата глава, но после почерпих и двете с мента и всичко се нормализира, а след като смехът на състрадателната ми бъдеща приятелка утихна, успяхме да проведем и хубав първи разговор. Така започна връзката ни.
Колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече се убеждавах, че тя е жената за мен – освен че беше руса със зелени очи, беше хем забавна, хем по-ниска от мен. Впоследствие заживяхме заедно – беше минала година и половина и не можех да повярвам, че все още не се бяхме скарали за нищо и продължавахме да се заобичваме все по-силно. Бях сигурен, че няма нещо, което да направя или да кажа и то да не й се хареса.
Затова мислих дълго и вече бях решил. Единственото, за което все още се чудех, беше как точно да направя предложението. Знаех, че трябва да го поднеса внимателно и добре обмислено, така че да няма как да откаже. Знаех колко обича своята самостоятелност, а това, което планувах да направя, определено щеше да отнеме част от нея. Всичко обаче щеше да е в името на по-спокойни дни.
Купих цветя, сготвих любимата й вечеря и извадих виното от абитуриентския си бал, което пазех за специален случай. Приготвих всичко и отидох да я взема от работа. Когато се прибрахме и тя видя какво я чака, се хвърли на врата ми и ме попита:
- Прекрасен си! Какъв е случаят?
- Случаят е, че те обичам!
- Стига, познавам те добре, знам, че нещо си намислил!
- Добре, де… права си. Искам да ти кажа нещо…
- Айде, деее, казвай, че ме притесняваш вече – разтреперана ме подкани тя.
- Добре. Знаеш, че много те обичам и винаги съм искал да прекарвам колкото се може повече време с теб. Е, мисля, че оттук-нататък ще споделяме много повече време заедно, защото…
Тя ме гледаше с такова очакване, че не знаех как да продължа, за да не я разочаровам.
- … защото днес бях при майстора. Трябва да се сменят скоростната кутия и съединителя. Проблемът е, че ремонтът ще струва повече от колата. Чудих се много как да ти го кажа, предвид това колко си обичаш автомобила, но… замисли се, колата е 25-годишна, скоро няма и техническия преглед да мине сигурно. Позволих си да проверя колко пари ще ни дадат, ако я продадем за скрап и офертата беше повече от добра. А и ще се возим заедно до работа, ще прекарваме повече време заедно. Затова, относно колата… предлагам ти следното – брак. Мисля, че е добра сделка, помисли си!
…
Продължавам да звъня – нищо. Защо тя реагира така? Да не би да е очаквала друго предложение? Да платим ремонта, например?
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
