Пост-коледен сдух: стихове и рими за грешните следпразнични надежди

28.12.2018 15:00

Още с настъпването на 2018 си казах „Айде, да идва Коледа, за да мога след нея вече наистина да започна на чисто, подредено, здравословно и новата 2019 година да потръгне по прекрасен начин“. И, ко? Коледа дойде, че даже си и замина, а се оказа, че волята ми за ново начало е все така малка…

Коледа отмина безвъзвратно,

с нея тръгна си и коледният дух.

Всичко върна се обратно –

работа, задачи и коремът, който със сарми издух…

Свърши се и таз‘ година сладка

обещания за следващата си записвам във тефтера.

Давността обаче ще им бъде кратка -

шоколад отварям с бързината на пантера.

Опадаха иглите на елхата,

и остро се набиха във килима -

тъй, че като ходя и боде ми,

както вероятно ще боде и новата година.

Хубавото да живееш с човек на изкуството е, че много бързо може да ти влезе в тона и настроението и да отговори на идиотията ти по начин, по който да разбереш колко си тъп. Когато прочетох горните стихове на приятелката си, тя първоначално се засмя, но после разбра, че наистина отивам към пост-коледен сдух и реши да прекърши лошото ми настроение още в зародиш. Да ме надъха по свой си начин:

Как пък за една година и за миг не спря да се оплакваш?

Не разбра ли, че не трябва във живота нищо даром да очакваш?

Така че вместо тъпи стихове да пишеш

и бонбони да ядеш

що не вземеш да ме…

… на почивка заведеш?

Права е жената. Обикновено жените винаги са прави. Освен, когато не са, разбира се.

Веднага се замислих какво точно искаше да ми каже с тези думи. Мислих дълго и подходих философски над стиховете й.

Знаете, че човек трябва сам да осъзнае кога е направил грешка и чак, когато узрее за идеята, че не е постъпил правилно, е в състояние да си признае. А не, когато някой му каже „Ти си тъп, начинът, по който разсъждаваш, е тотално сбъркан“. За щастие, след великолепната мерена реч на приятелката ми, аз сам стигнах до извода къде в разсъжденията си бъркам и отидох при нея.

„Разбрах какво имаше предвид и си права – новата година е просто още един скъсан лист от календара – тя не променя животи, няма магически способности. Новата година е просто едно отброяване на дните, а причината за несгодите ни няма нищо общо с елховите бодлички по килима, няма общо и с другите хора, които често обвиняваме за собствените си неуспехи. Причината за всички наши провали и победи, сме самите ние! Благодаря ти, че ме накара да го осъзная!“

Тя ме погледна по-особено от всички пъти, в които ме е поглеждала и с нежен глас ми прошепна:

„Малоумен ли си… няма нужда от импровизации на истории по картинка. Това, което исках да кажа, го казах точно и ясно…