Погали жена си, не я удряй!

двойка
Снимка: iStock

Умишлено не исках да публикуваме тази статия в Световния ден срещу насилието над жени, защото смятам, че за това трябва да се говори всеки ден. За огромно съжаление, това е проблем не само в България, но и по света. За огромно съжаление, много мъже не са мъже, а изроди. За огромно съжаление, травмите от подобни посегателства остават за цял живот в душите на наранените жени. За огромно съжаление, тази тъга остава някъде дълбоко в техните сърца и там дълго тлее.

Много от тези жени първоначално дори не осъзнават тежестта на ситуацията, в която се намират. „Той не беше в настроение, аз го дразних и затова ме удари.“ Няма такова нещо. Няма оправдание за такова отношение. Пардон, няма оправдание за такава липса на отношение. Защото отношението е да целуваш, да милваш, да прегръщаш, да галиш. Не да избиваш зъби. И докато избиваш зъби, да избиваш комплексите си. Комплексите, от които си направен. Комплексите, които те направиха такъв. Комплексите, заради които стигна дотук.

домашно насилие
Снимка: iStock

Жената не е виновна, че мъжът вече е станал животно. Или по-лошо – той си е бил животно, но в началото тя не е забелязала. Какво значение имат два шамара на фона на пеперудите в стомаха? Той те прави щастлива, нищо че ти посяга... Така си мислиш. Така се убеждаваш сама себе си. Той няма да повтори. Там е бедата. Ще повтори. Щом повтори – ще потрети. И така нататък...

Най-голямата заблуда на насилието е, че може да се случи еднократно. Всъщност насилието е механизъм. Всеки удар отключва следващия. Аз като човек, който се прекланя пред женското същество никога не бих си позволил да посегна на жена. Не за друго, а защото не бих си го простил. Моето лично мнение е, че е по-добре да се обесиш, отколкото да постъпиш така. По-честно е. По-логично.

Сега ще ви кажа къде липсва логиката. В поведението на онези жени, които биват насилвани, бити, тормозени, смачквани и въпреки това пишат по форумите и докато се оплакват от положението си, в което сами са се вкарали, искат съвет от другите как да се измъкнат от капана на мъжете си – насилници.

„Как да си тръгна от него, аз го обичам!”, признават те през сълзи безсилието си.

двойка
Снимка: iStock

Не, скъпа, не го обичаш вече. Започнала си да обичаш собствения си мазохизъм. Към него си се привързала. И затова стоиш. Истинктът ти за самосъхранение отдавна крещи и ти му запушваш устата. Докато една вечер чуваш по новините за младата жена, която си отиде натикана в куфар. И си казваш наум: „О, колко страшно!”

Замисли се, че и на теб може да ти се случи същото. Не дай Боже. Дано не. Но е възможно. Затова ако човекът от лявата ти страна ти стиска душата – не си мълчи. Напротив – викай! Направи каквото трябва. Навреме.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти