Дали има връзка между еманципацията ни и желанието на все повече бащи да излизат по "майчинство", да де, "бащинство"?
Може би татковците ни отвръщат с "Каквото повикало, такова се обадило". Ако по някаква причина основно ние изкарваме прехраната, то за тях остава да се грижат за поднасянето й.
Мъжете ни могат да участват активно в отглеждането на децата така, както ние допринасяме със своя дял в семейния сюжет. Системното "влизане в кожата" на другия пол обаче за мен е малко плашещо.
Напълно разменените роли ще размътят още повече и без това обърканото ни съзнание. Женски футбол, мъжка гимнастика, дами с халби бира, господа с чаша "Бейлис" в ръка, женски ракиени вечери, мъже с детски колички…
Добре че премахнаха казармата – можеше и тя да се феминизира докато половинките ни сменят памперси или приспиват малчуганите.
В крайна сметка дали ще сме главата или врата в семейното тяло, няма значение – важното е да гледаме в една посока.
Добави ни в предпочитани източници в Google
