Тя отново е тук. Повече от 50 години след излизането на първия филм за Мери Попинс, по киносалоните от днес предпремиерно излиза дългоочакваното продължение, посветено на приключенията на бавачката с магически способности. Но, както можете да се досетите, ролята вече не се играе от Джули Андрюс.
Кой би могъл да се нагърби с отговорността? Оригиналният филм за Мери Попинс се счита за коронното постижение в продуцентската кариера на Уолт Дисни – човекът, а не студиото с неговото име – и е единственият негов проект, получил номинация за „Оскар“ за най-добър филм. Кой би могъл да наследи главната роля в продължение на лентата повече от пет десетилетия по-късно? Ами ни повече и ни по-малко от най-голямата филмова звезда от нежния пол на планетата ни през 2018 година. Популярността на Емили Блънт до голяма степен не е спряла да расте от големия ѝ пробив в актьорската професия с поддържащата ѝ роля в многообичаната женска класика „Дяволът носи Прада“.
Кратки участия в други критически хитове като „Войната на Чарли Уилсън“ с Том Ханкс донасят на Емили първата ѝ голяма главна роля. Мечтано от всяка британска актриса, амплоато на младата кралица Виктория в едноименния филм на режисьора Жан-Марк Вале донася на Блънт похвали от редица критици. Самият филм печели награди „БАФТА“ и „Оскар“ за автентичния дизайн на продукцията и костюмите.
Оттогава насам актрисата рядко се появява в роли, които не са главния женски персонаж в съответния филм, и също толкова рядко пропуска възможност да впечатли аудиторията със своя артистичен диапазон. На практика няма жанр, в който Емили да няма записана роля, която да е получила широко критическо одобрение.
Тя играе главните героини в романтични комедии като „Риболов в пустинята“ и „Безкрайният годеж“, както и в научни фантастики като възторжено приетите „Looper: Убиец във времето“ и „На ръба на утрешния ден“. Пак тя изпълнява централни роли в номинирани за „Оскар“ мюзикъли като „Вдън горите“, във фентъзи филми като „Ловецът: Ледената война“ и в трилъри като „Момичето на влака“ и първокласния „Сикарио“ на режисьора Денис Вилньов.
Дори анимационните филми не са останали извън професионалния обсег на актрисата! Емили озвучава главната роля в „Гномео и Жулиета“ и в неговото продължение „Шерлок Гномс“, както и основния женски персонаж в последния проект на пионера на японската анимация Хаяо Миядзаки, озаглавен „Вятърът се надига“ и номиниран за „Оскар“ в съответната категория.
От подбора ѝ на роли личи, че Блънт е усвоила вероятно най-важното качество за човек, който упражнява актьорската професия. Не, това не е някаква тайна формула, която гарантира безупречно изпълнение пред камерата на всеки дубъл, нито пък е еликсира на младостта, с който Емили да изглежда вечно прекрасна, както сега.
Не, Блънт просто успява да подбира ролите си с хирургическа точност. Героините ѝ винаги са интригуващо написани в сценария и са от ключово значение за сюжета, винаги са носители на централното послание на филма и винаги дават на актрисата възможност да блесне, независимо дали е със готин екшън момент като в „На ръба на утрешния ден“ или с драматични диалози като финалната сцена в „Сикарио“.
Освен това Емили успява да балансира популярните проекти в кариерата си с продукциите, направени с цел престиж и печелене на златни статуетки. В нито един момент актрисата не е станала хиперкомерсиално лице като колежките си Анджелина Джоли или Скарлет Йохансон, но и никога досега не си е създала имидж на високомерен сноб с нереално високи изисквания към ролите си.
Затова и Емили влезе в 2018 година като завършена звезда, позната както на широката аудитория, така и на арт феновете; способна както да оглави актьорския ансамбъл на мегапродукция като „Мери Попинс се завръща“, така и да продаде еднолично на зрителите независим хорър филм като A Quiet Place, разпространен в България със заглавието „Нито звук“.
Именно второто заглавие остави огромен отпечатък – в изцяло положителния смисъл на израза – върху кариерата на Блънт. С бюджет от едва 20 милиона долара, лентата записа постъпления в размер на 340 милиона въпреки факта, че не е част от поредица или адаптация на вече познат материал, а е оригинален авторски филм от съпруга на актрисата – Джон Красински, и въпреки факта, че именно Емили е единственото разпознаваемо име в ограничения актьорски състав.
Почти безсловесният сценарий дава на актрисата уникални възможности да покаже своя талант и ѝ осигурява незабравим филмов момент, в който трябва да изроди бебе във вана, без да издава звуци, за да не привлече вниманието на съществата, които дебнат цялото семейство. Макар и сезонът на наградите да е още в началото си, Блънт вече получи номинация за главна женска роля от гилдията на екранните актьори и тя надали ще остане единствена до края на зимата.
Напълно неочакваният комерсиален успех на „Нито звук“ веднага донесе поръчка за продължение и Емили отново ще участва в него, когато то излезе през 2020 година. Режисьор отново ще бъде съпругът ѝ.
Що се отнася до другия проект на актрисата тази година, „Мери Попинс се завръща“, каквото и да кажем, все ще е малко. Очакванията са закономерно високи, но постъпилите критически отзиви дотук са положителни и конкретните оценки за представянето на Блънт са високи. По всеобщо мнение тя успешно въплъщава уникалния чар на Мери Попинс с ексцентричния ѝ характер и аристократичните ѝ обноски, които в наши дни могат и да се сторят остарели на масовата аудитория.
Във филма участват още Лин-Мануел Миранда, Бен Уишоу, Колин Фърт, Джули Уолтърс, Дик Ван Дайк и самата Мерил Стрийп. Но никой през 2018 година определено не се нуждае от друга причина да гледа лентата освен простичкия факт, че главната роля се играе от Емили Блънт, най-постоянно добрата актриса на това десетилетие.
Ако сте пропуснали:
- Петте най-големи филмови звезди за 2018 година (първа част)
- Петте най-големи филмови звезди за 2018 година (втора част)
- Петте най-големи филмови звезди за 2018 година (трета част)
