Оставаш или си тръгваш, когато има трети

05.05.2022 13:30

„Оставаш, ама ти се заминава?“

Всъщност не е еднозначно, но се сетих за песента на Ъпсурт и реших да я използвам в темата.

Най-напред присъствието на трети никога не е добра новина. Най-вече за теб, особено ако не ти си третият човек, а на теб ти причиняват третия човек, дето се вика.

Обикновено го разбираш тогава, когато всички знаят и половинката ти е някак много по-мотивиран и уверен в това, което прави, вместо теб. За твоя сметка са срама, болката, унижението, съмненията в себе си дали си направила всичко както трябва и какво не си направила както трябва.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

В такъв момент съм чувал и за обвинения към наранената страна, че тя, демек ти не си го разбирала, не си му откликвала на нуждите, той толкова много говорел, ама ти не си била чувала и т.н.

Има и вариант, при който третият човек и всичко, което се случва с него, е представено някак бодряшки и оптимистично, като естествен процес, при който рутината на ежедневието обричат една връзка на краткост и кратност. В смисъл – имало да става, дето се вика.

'Айде стига с причините за третия! Да видим какво правиш, когато се случи, и разбира се, ако се случи.

Най-напред идва естественият стремеж да останеш. Да се бориш, да си там. Да си тръгнеш означава да приемеш един вид поражение, в което си изгонена или заменена от друга жена. Има го това.

От друга страна ти идва да останеш заради егото си, че някава пача ще ти вземе мъжа!? Има го и това.

Има го и опита да представиш мъжа си като временно болен, невменяем, неадекватен, абе човек, който има нужда от помощ. Твоята помощ. Това е драматичен момент.

Опитваш се да убедиш другия, че това, което прави и очевидно те наранява, не е хубаво, ама той в този момент толкова няма очи да види какво изпуска, какво имате заедно, какво ви е събирало „през всичките тези години“, че няма накъде.

На него така му е гот. И това не е за да ти направи нещо лошо на теб лично. Не е лично. Просто е спрял да мисли трезво, рационално, практично, или лоялно. Той е налапал въдицата и край. Може да се върне, може и да не се върне.

Говорим си за...

И пак стигаме до същината, ти какво правиш. Ти, какво правиш?

Пречупваш се и си казваш – случват се и такива неща. И оставаш.

Заради децата, заради апартамента, заради страха от неговата реакция, ако му кажеш – махам се. Заради вашите, които няма да вземат твоята страна.

Намираш най-адаптивната си част и си казваш – кво да правя – такъв е. И започваш да живееш като част от пейзажа. Ставаш по-цинична, започваш да обясняваш всички неща, дето си слушала за отворените връзки и за това, как според незнам си какви изледвания (ама тук е важно да цитираш нещо авторитетно или много кармично звучащо) хората не можели да остават верни. Това било заложено в ДНК-то.

Както и да е. Ако го направиш и си ОК с това, няма сила която да ти каже, че правиш нещо лошо. Каквото го правиш, си го правиш сама.

Аз, обаче бих си тръгнал. С 300. Унизително е да стоя някъде, където не съм желан.

Нима не е унизително да стоиш някъде, където не си желана? И какво? Да стоиш като мебел, който напомня за себе си с надеждата, че някой ще те погледне с разбиране и ще те преоткрие?

Или че ще се сети, колко много си всъщност ти за него. Не става така. Няма да е приятно и в такъв момент със сигурност няма много неща, които да направиш, но това е най-правилното. Според мен. Само и единствено според мен.

Ставаш и не оставяш инициативата в друг. Не му се обясняваш, той знае. Не му се извиняваш, защото не звучи яко да му кажеш: „Извинявай, че правя нещо, защото ти ми изневери.“

Ставаш и тръгваш. Ще знае, че не търпиш. Ако не е разбрал. Ще знае, че трябва да те гони, а не да те удостои с вниманието си, когато другата му писне. Ще знае, че ще се наложи да те печели отново. И ще знае, че от теб ще зависи дали ще имате нещо общо.