Миналия месец си смених доставчика на интернет. Дойдоха двама типа в брандирани гащеризони, ръчкаха някаква разпределителна кутия във входа, демонтираха стари адаптери, теглиха кабел по стените, направиха една-две дупки с бормашина, помрънкаха по ппринцип и си отидоха. Банална работа, макар изисикваща определено ниво на специализация.

Не бих ви занимавал с нея, ако нещо не ми направи впечатление. Нито един от тях не беше жена.

Забелязвали ли сте колко рядко в монтажните екипи, техниците от електроразпределението, санировчиците, плочкаджиите, зидаро-мазачите и водопроводчиците има жени?! Не само, че е рядкост, но ако случайно попаднете на смесен ремонтен екип, ще е цяло чудо. Да не говорим какъв празник на равноправието ще се получи, ако бригадата е само от дами. Те барникат нещо по инсталацията, запояват и завинтват, а аз седя встрани и се възхищавам. При определени обстоятелства това би минало за сексистки блян, но всъщност е проява на най-искрен работен феминизъм. Уви, не ми се е случвало никога да съм свидетел на такова историческо събитие, не вярвам и при вас да е по-различно.

Ето защо е съвсем разбираемо, че следях със затаен дъх едно друго историческо събитие от междупланетарен мащаб. НАСА предвиждаше за първи път в открития Космос да излезе изцяло женски екип за подмяна на кабел и поправка на някакъв си панел. Няма начин да не сте чули за това дълго подготвяно начинание, в навечерието на 8-ми март бе анонсирано като голямата цел на международната космическа програма. Ан Макклейн и Кристина Кох трябваше да вземат кутиите с инструменти, да огледат ситуацията и да се захванат с каквото там се е повредило. Невероятен ивент, още повече супервайзван наземно от други две жени.

Такъв наситен с естроген ремонт рядко се наблюдава на нашата планета, та камо ли в открития Космос. Сякаш цялата Галактика се беше изопнала от почуда възможно ли е това да се случи, шест десетилетия, след като Валентина Терешкова показа, че и жени виреят отвъд атмосферата.

Снимка: Istock

За голямо общо съжаление, въпреки апломба и данданията, не стана работата. Оказа се, че на борда на Международната космическа станция има само един скафандър с размери М, а никоя от космическите дами не е с екстра габарити. Не че има нещо лошо в това да е по-едричка, но феминизмът на НАСА на включва все още екстра лардж астронавтки, дано един ден и това се случи. Та поради липса на подходящ скафандър (колко ли е трудно да провериш размерите, преди да анонсираш исторически събития) ремонтът на кабела остана за смесен екип. Ан Макклейн си запази нейната М-ка, а L-размерът го надяна някакъв канадец. Понеже е мъж, нека не му обръщаме излишно внимание. Съвместните междуполови активности в Космоса не са новост, ние искахме екшън жена-жена, ама ядец.

Причината е обидно елементарна – Кристина Кох не излезе, понеже нямаше какво да облече. И това ако не е сексистка ирония!

Само да не ме разберете погрешно. Нищо не бива да спира една жена да прави това, което желае. Най-малко конфекцията на скафандри. Но между нас казано, в едно смислено равноправно общество не би трябвало да ни пука кой върши определена работа, стига тя да е качествено свършена. Иначе и аз давам на сина ми да мацне с мече по стената, за да кажа, че и дете е участвало в боядисването на хола. Дори не ме спира факта, че трудно се прави бояджийска шапка с по-малки размери. Ама поне не се хваля на съседите, че ще извърша подвиг за историята.

И така НАСА насърчи, а после прецака жените, което беше наистина излишно за нас, обикновените земляни. Сякаш тук, на планетата, са ни малко глупостите, та трябваше да изведем и кило модерна политика сред звездите. Следващото какво ще е, приятели? В подкрепа на дамите да се реши плановете за Марс да се прекратят и да концентрираме вниманието си върху Венера, за да може момичетата да са щастливи. Ама че незряло мъжко мислене е това, дори когато се пръкне в женски мозък.

Кой знае, може би тайната на равноправието е в това половете да демострират, че са еднакво глупави. Спокойно, в това отношение отдавна победихме. Ако там някъде има извънземни, даже и те разбраха, че малък скафандър значи жена, голям – мъж. А малките са кът. Предполагам това ги вълнува точно колкото и нас. Така де, НАСА исках да кажа.

А докато космическият феминизъм се развива с небивали темпове (и рано или късно ще се поздравим с успеха на втори женски скафандър), аз продължавам да бленувам изцяло женски екипи за подмяна на кабели. Поне гащеризони M сигурно се намират по-лесно. Има още работа на Земята, момичета. Споко, космическите ремонти няма къде да избягат.