„Същественото е невидимо за очите“.
Този цитат от „Малкия принц“ на Екзюпери се е запечатал в съзнанието ми още в детска възраст. С годините човек наистина разбира какво означава подобна мъдрост. Допускаме грешки, но се учим от тях. Обичаме ли веднъж, никога повече не забравяме как се обича.
Животът е пълен с поезия. Сама по себе си малката книжка на Антоан дьо Сент-Екзюпери е поетичен шедьовър – на красотата този жанр отива най-много. Тънка книжка, която се харесва на малки и големи, защото е добронамереното огледало на самия живот. Никой не може да остане безучастен към истината. Само глупакът твърди, че всичко му е ясно, че повече няма на какво да се научи.
Истината има невероятната способност да ни кара да изпитваме смирение, да не бъдем толкова самодоволни и надменни. Когато целият свят се побира между кориците на една малка книга, можеш да прибереш в джоб небето, земята, звездите и всичко онова, в което се състои смисълът. Тогава с лекота се научаваш да опитомяваш лисици и да разпознаваш пеперудите в гъсениците.
Очите са ни дадени, за да виждаме, но най-важното остава онова, което виждаме чрез душите си. Така оставаме отговорни за онези, които вече сме опитомили, така насладата да остаряваме заедно става още по-неустоима.
Щастливи сме, ако приемаме настоящето такова, каквото е. Когато душите ни са в състояние на покой, нямаме терзания за това какво е било или какво би могло да бъде. Приемем ли, че не сме в състояние да контролираме всичко, красотата става още по-зрима.
Свободата да бъдем щастливи е пряко свързана със състоянието на покой. Онзи покой, който ни отдалечава от съмненията и от пагубната суета непременно да покажем на света колко изключително важни сме за него.
Тленни сме, но някак вярвам, че духът не умира. Това би било в противоречие с природните закони, защото животът никога не свършва. Формата се променя, но не и същността. Тя може единствено да се обогатява с всяко следващо действие, с всяка следваща дума, с всяко прозрение, до което се докосваме чрез погледа на душата. На този поглед винаги можем да се доверим. Ако днес осъзнаваме добре това, утре ще бъдем щастливи, че имаме дом, семейство, работа и приятели.
Нищо повече не ни е нужно. Животът е велико чудо, само погледнете!
Прочетете още:
- Презумпцията, че останалите съществуват по-щастливо, ни държи нащрек
- Зимата на нашето доволство
- Мехурчета в чаша шампанско
- Само ме повикай
- Каквото има да става, ще се случи
