Мили момичета, сигурно сте попадали на мъже, които ви карат да се запитате това – къде неволно, къде трайно да се загнездва в главата ви и да ви човърка отвътре.

Отдавна съм забравила тези вълнения и честно казано не бих ви посъветвала да си губите времето в търсене на обяснения, доказателства и причини, за да станете наясно дали някой ви обича, или не.

В любимия ми български филм „Всичко е любов“, който навремето ме вдъхнови да напиша дебютната си песен една от незабравимите реплики е: „ Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.“

Да, любовта в живота ви трябва да е като дишането – спонтанна, интуитивна, но и жизненоважна.

С две думи – нещо, без което не можем. Човек обича някого, защото го обича и не може иначе. 

И не говоря само за любовта към партньор, а към всичко което правим.

Но ако приемем, че любовта е като поемането на въздух, то тогава можем да избираме как да го правим – дълбоко и пълноценно да вдишваме и издишваме, или повърхностно да се носим по течението.

И двете са любов, като дишане без което не можем, но едната е осъзната, а другата просто се случва, като даденост.

И все пак и двата варианта са по-добри, отколкото вечното вътрешно разяждане - обича ме, не ме обича…

Задавайки си този въпрос дори само веднъж, по-добре не търсете отговор, не поставяйте условия. Любовта винаги е безусловна. 

Ако някой ви кара да се замисляте и не ви показва явно отговора със всяка своя постъпка, със всеки, абсолютно всеки ден, то по-добре – не дишайте заедно. 

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.