Тодор Капитанов
Ако има нещо вярно в репликата, че „всички мъже са еднакви”, това е фактът, че всички мъже си приличат по едно – нахалството.
Да, мъжете са нахални във всеки един момент от съществуването си. Не вярвате ли?
Още като са бебета нахално дърпат шишето с мляко от ръцете на родителите. Като деца считат, че всичко им е позволено и се държат нахално, когато не става на тяхното.
В училище са нахални не само към съучениците, но и към учителите си. Като пораснат пък стават още по-нахални – като шофьори, като пътници, като пешеходци, като клиенти, като служители, като родители и пр.
Да не говорим, че няма по-неприятно нещо от нахален възрастен пенсионер, който сякаш се вдетинява, защото отново дърпа нахално шишето към него, но този път в шишето има не мляко, а в най-добрия случай някаква взривоопасна смес между одеколон и домашна ракия.
Връхната точка в нахалството си обаче мъжете изразяват към половинките си – тези крехки създания, които дори не подозират за цялата тази грозна черта на мъжете, докато не им се наложи да я изтърпят.
Търпят го в дома си, търпят го пред семейството си, търпят го пред приятелите си.
Още по-лошото е, че често на жените се случва да търпят мъжкото нахалство публично. При това не само от човека до себе си, но и от непознати мъже. Мисля, че не е необходимо да давам примери за подсвиркванията и неприличните подмятания, които всяка жена е принудена да чува и да се прави, че не им обръща внимание, защото ако го направи, катализира наглите действия на мъжете, насочени към нея.
Питам се няма ли почивка това мъжко нахалство? То е част от живота ни от сутрин до вечер, на всяко едно възможно място – по улиците, в магазините, в парковете, в работата, на плажа, в заведенията, в институциите… Просто навсякъде.
Тъжно е, че въпреки негодуванията на жените, нахалниците едва ли ще спрат да сеят наглост навред. Жените направиха и множество обществени организации за защита на правата им, но това не може да спре армията на мъжката простотия.
Единственото, което жените могат да правят на този етап в тази неравна война, е да се отбраняват. Но силите им скоро няма да издържат. Вече се сражават с отчаяни методи – превръщат се в мъжкарани, държейки се като мъже и обличайки се пак като такива, което не е най-приятното нито за окото, нито за сърцето.
Имам предложение към всички господа: вместо да констатираме това явление, нека да помогнем на дамите. Решението е толкова е просто - спрете да се държите нахално с жените. Толкова ли е сложно това?
А когато видите някой свой събрат да проявява арогантност към някоя дама, застанете на нейна страна – направете забележка, влезте в сблъска ако трябва. Каузата си заслужава. Жените също.
Толкова ли е трудно?
Добави ни в предпочитани източници в Google
