Сирни Заговезни мина. Вчера всички трябваше да си искаме прошка. И да си прощаваме. Сякаш изведнъж се замисляме за всичките грешки, които сме направили през останалите дни от годините. Според мен трябва да е тъкмо обратното – да познаваме разкаянието, без да чакаме конкретния повод да бъдем добри.
Добротата крепи тоя свят, това мога да кажа със сигурност. Без нея нищо не би имало смисъл. За мен това винаги е била най-висшата добродетел. Ако не сме добри, ако не умеем да се покайваме за грешките си – всичко е изгубено. Защото ние сме хора – човешко е да грешим.
Човешко е да се отклоняваме от пътя, въпросът е да можем да се върнем в него, рано или късно. Никой не е безгрешен, идеален човек няма. И аз не съм съвършен. Вие също не сте. Номерът е да го осъзнаваме.
Осъзнаването е пътят към промяната. Първата крачка към онази – истинската промяна, която настъпва неизбежно и необратимо. Според мен тя трябва да започне от нас самите. Като станем сутрин и се погледнем в огледалото, да можем да простим първо на себе си и след това на околните. Ако не можем да приемем своите недостатъци, то значи е немислимо да приемем тези на другите. Ако сме озлобени към себе си – няма как да бъдем мили към другите. Простички неща...
Този свят и бездруго е прояден от вина. За какво да се виним повече? За грешните стъпки по пътя? За грешните избори? За разделите. Та те са само част от голямата картина на животите ни, а прошката е само един детайл в нея. Но е необходима. Защото – повтарям – безгрешен човек няма. Всъщност – ние само грешим. Бог единствен дава опрощение.
Така мисля. Затова се старая да не го разочаровам. Него. Господ. За съжаление ми прави впечатление, че човечеството се е отдалечило от неговата промисъл. От идеята да отиде на църква и да запали свещица, вместо да се разходи до мола и да си направи шопинг терапия. От пречистването да произнесе молитва.
Това е идеята на този празник, доколкото аз го разбирам. Доближаване до небесното. Сближаване със ближните. Ако сме сбъркали – да го признаем. За да не ни тежи товара на тая грешка. За да може да продължи живота – красив и праведен, доколкото това е възможно.
Ще ви дам един приятелски съвет. Обадете се на роднините си. Където и да сте. Те чакат да чуят гласа ви. Те искат да ви простят. Простете им и вие. Позволете на живота да продължи на чисто.
