Работата на автомобилния журналист често пъти е лесна и благодарна. Автомобилните производители те канят на тест драйв на най-новите им и най-високооборудвани коли, пътуваш по света, отсядаш във великолепни хотели, храниш се в ресторанти, за които другите само четат в Мишлен.
Преживяването остава за теб, а за останалите остават впечатленията ти от дадената кола. Най-често ревютата се поднасят с неутрална, леко негативна и/или иронична нотка. Това е лесно за писане и забавно за четене. Опитваме се да приличаме на Джереми Кларксън, да добавим духовитост, надменност или просто да изброим нововаведенията, които инженерите са създали.
Гледаме да намерим златната среда между това да се харесаме на тези, които са ни поканили, за да ни поканят пак и все пак да демонстрираме критичната си гледна точка.
Всичко това го правим, след като сме се прибрали от поредния тест драйв, тамън станали от чисто нов Форд и бързо сменили го с автентичното ни 15-годишно Пежо, което ни е прибрало от летището вкъщи – малък апартамент далеч от центъра. Тук не се натъжавай от “малък апартамент”. Драмата е в “далеч от центъра”.
Автомобилните журналисти забравят най-важното. Забравяме, че всеки един болт, дори и на-малкият, който е измислен, за да държи важен детайл и никога да не се развива, чупи и ръждясва, струва повече от всяка една статия, която създаваме ние. Повече от всичките ни думи.
Често пъти забравяме за чудото. Че хиляди инженери и специалисти са създали продукт, който са оставили на нашата милост.
Често пъти забравяме за чудото на живота.
И си мислим равно. Равнодушно. Дали е Хонда, Дачия или Мерцедес, какво значение има?! Все са коли. С четири колела, врати, стъкла, спирачки...
Срещата ми с Mercedes ми припомних за чудото на живота. И се радвам, че не бях забравил съвсем за това чудо.
Нима има нещо по-вълнуващо от собствения ти живот?!
Компактните модели A,B и GLA ми показаха, какво означава да живееш. И по-важното - какво означава да искаш да живееш?
Mercedes за начинаещи. Едва ли има толкова начинаещи.
Компактни модели за начинаещи? Ок. През 1997 година Mercedes предизвика света с появата на Baby Benz – А class. Светът се обърна зад него и каза "Уау"! Това "Уау" следва компанията през последните 130 години, защото за това време Mercedes не само че измисли автомобила, но заедно с него и всички най-важни детайли покрай него. Свикнали са, но е хубаво да го чуват. Всички гледат Mercedes. Всички се обръщат след Mercedes. И никой не е по-голям от тях. Буквално, емоционално и преносно.
И ако си чувала заядливи коментари – ок, имаме си работа със самотни посерковци, които много биха искали да карат Mercedes. Но не карат.
Нали знаеш, ти си хубава жена, но който не те има, поне има мнение за теб, че не си чак толкова готина. Елементарна житейска греда. Ти си оставаш хубава, той – неудачен кретен. Точка.
Иронично - винаги съм знаел, че няма да е Mercedes. Колата. Какво в моя живот е Mercedes, за да го допълня с тази кола прибрана в гаража ми в Редута. Нищо. Нито размахът, нито мисленето ми, нито блясъкът ми, нито гените ми, нито претенциите ми. Тогава? Тогава идват A, B и в по-малка степен, но все пак GLA. Малките Mercedes-и. Компактните Mercedes-и. И ме питат - защо се подценяваш? Защо се самоотхвърляш? И защо да не ми отива един такъв? И те питам. Защо се подценяваш и защо да не ти отива един такъв? Нали работиш, нали растеш, нали добавяш продукт към живота си, нали си се родила и си човешко същество. Нали си тук?
От колко неща ще се откажеш, защото са скъпи или не са за теб? И колко бюджетни неща си направила в живота си? И колко дребнаво подхождаш, когато си мислиш, че да се отпуснеш малко означава да отидеш за три дни на Какао бийч на Слънчев бряг. Ти, сериозно ли ?
Знаеш ли, че животът е вълнуващ сам по себе си. Не заради силните ти емоции, не заради лютите ти скандали, не заради оргазмите ти и не заради моментите, заради които си се обличала официално. Животът е вълнуващ заради всичко между тези моменти. И най-вълнуващ е пътят.
Той не те пита какъв е разходът ти на гориво и колко еластичен е двигателят. Не те пита за междуосие или въртящ момент.
Пътят е пуст, а ти го правиш шумен, емоционален, или понякога по-пуст. Пътят си ти. И защо точно Mercedes? Защото е най-забележителната кола на света. И защо точно в твоя път и в твоя живот? Защото твоя живот е най-забележителния живот, който можеш да си представиш. И който някога ще ти се случи. И защо точно Mercedes А клас? Или B, или GLA? Защото са най-достъпните Mercedes ever. Защото с тези коли пораствам и аз. Едва ли ще мога да имам друг Мерцедес, но и другите Мерцедеси са за пораснали. За хора, които ги возят. А, аз искам да карам колата си сам.
Защото съм нетърпелив да карам през живота си, да посрещам и изпращам хора, събития, картини, гледки, оргазми, върхове, удари с глава в стена, в които стената побеждава, но аз се засилвам пак, автомивки, детски столчета, още детски столчета, покупки, липса на пари, нови приятели, стари приятели, пак липса на пари, празни торби, големи очаквания, телефонни разговори, глоби заради телефонните разговори без хендсфрий, безсмислени телефонни разговори, размери за нов матрак, нов матрак, празни стъклени бутилки за кофата с разделното, коледни подаръци, студени сутрини, топли следобеди, раздели, събирания, пак събирания, разпилени солети, забравени бурканчета с детска храна, мълчим си, надвикваме се, говорим си, шах, на който му липсват два офицера-бели, разговори за отслабване, стара бележка от някоя родителска среща, разговори за изневери, силни клетви, сълзи, кредити, изплатени кредити, децата, децата им, тя, обичаш я. Винаги си я обичал. Обувки. Едни за шофиране, неговите бутонки за футбола в сряда. Винаги ги държи на седалката. Дразни те. Обичаш го. Винаги си го обичала. Брошури на новата “А” класа. Пак кредит, пак го изплащаш.
Не е колата, а всичко, което правиш с нея.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
