Днес е световният ден на „Обичам те!”. Тази толкова красива фраза в езика ни, която понякога не използваме по предназначение. Фраза, способна за секунди да изгради нещо красиво, и за секунди да го срине.
Може би най-напред е редно да степенуваме нещата според тяхната градация. Струва ми се, че има съществена разлика между това да харесваш някого и да ти е добре с него и другото – да го обичаш. Често пъти границите се размиват, но всъщност ги дели една тънка червена линия – честността.
Лично за мен „обичам те” е съкровен израз, еквивалентен на молитва. Старая се да не го използвам напразно, тоест, да не го изстрелвам без да я чувствам, но не мога да отрека, че ми се е случвало. Именно поради тази причина ми се иска в днешния си текст да се опитам да разгранича нещата и да внеса малко яснота в тях.
Има мъже, които постъпват доста подмолно. Отлично осъзнали какво силно въздействие имат тия думи върху жената, те ги изричат. Изричат ги и на свой ред очакват да получат своята награда. Най-често пъти – да я вкарат в леглото. И се получава, впрочем. Защото жената е крехко, ранимо и доверчиво същество. Кажи ѝ „обичам те” и е твоя за нощта. По време на секс всеки може да обича. Тук има обаче една съществена подробност – тя очаква да е твоя за повече от една нощ. В мечтите ѝ ти не си тръгваш на следващата.
Сега някои от мъжете сигурно ще кажат – ах, колко захаросано! Чак пък да мислим за мечтите на жените! Откъде накъде? Важното е да постигнем своето! Заради ето такова мислене има толкова много момичета, които плачат. И то не от щастие. Не се чудете защо им е размазан грима. Твърде вероятно е всичко да е тръгнало от едно непочувствано „обичам те”.
Може да ви звучи смешно и пресилено, но изобщо не е. Нямаш право да казваш, че обичаш, без да обичаш. Просто нямаш. Защото всичко изговорено е част от общата ни енергия. Изрази като „Обичам те!” , „Мразя те!”, „Липсваш ми!” разместват въздуха на цялата вселена.
Когато изреченото е светло и позитивно – то лекува душата. Ако е напоено с мрак, я наранява. Именно това е, което най-вече трябва да избягваме – да нараняваме душите си. Те не са вещи, които могат да се поправят. Счупиш ли нечия душа – мъчно се лепи.
Затова внимавайте. И говорете винаги това, което мислите. Така ще си спестите тонове болка. На вас и на другите около вас.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Август – месецът на насладата
- За доверието, ревността и бездната помежду им
- Тоя стремеж към скъпото не ви ли прави евтини?
- За женския мазохизъм и мъжкия непукизъм
- Депресията – начин на употреба
