Коледа не е повод, а желание. Животът също.

В радиото скоро правихме дебат - дали хубавата тенджера е хубав подарък за Коледа. Е, хубав ли е според теб? Говоря ти за истински хубава, качествена и скъпа тенджера. Примерно германска. Името ѝ е с три букви. Според мен е супер подарък, ама не за Коледа.

И се замислих. Коледа не е повод да си наредим под елхата нещата, от които имаме нужда. Не. Когато имаме нужда от нещо, си го набавяме, когато ни трябва, а не когато дойдат празниците.

И се замислих. Как живеем и какво празнуваме. Ами празнуваме живота бе, съкровище! А какво означава това ? Това означава да направиш разлика между желание и нужда. Нуждата е базово ниво и нямаме нужда от празници, за да си удовлетворяваме нуждите.

Хайде да поговорим за това.

Всеки от нас има нужда от някого, но никой от нас не излиза с когото и да е в името на това просто да бъде с някого. Искаме, търсим, чакаме някой специален. И намираме и дочакваме някой специален. Това е желанието ни. Не нуждата ни.

Да живееш според желанията си означава да живееш на 6-та вместо на 3-та. Означава да живееш с 300, вместо с 30. А да живееш с 300 вместо с 30 означава за едно и също време да минеш през 10 пъти повече места, да срещнеш десет пъти повече хора и да имаш десет пъти повече емоции и приключения. Говоря метафорично.

Означава да искаш живота, но и да приемеш плановете на живота такива, каквито ги е писал за теб. Но е по-добре вместо да чакаш поводи. Така се превръщаш в един счетоводител, който гледа календара и казва – О! Идва Гергьовден, значи ще ядем агне и ще правя /знаеш, какво ще прави/ на Жоро. Защото има повод човекът.

А кой е Жоро? Е, мъжът. За него няма да чуем друго, защото и той е избран поради една причина - след като завърши училище, човек обикновено се жени. Това е логичната и следваща стъпка. И по тоя повод се е появил Жоро. Винаги се появява по един Жоро. Не бе той, не е лошо момче, ама е взет, защото е бил наоколо и защото принцовете на бели коне яздат само в приказките. Даже можеше да е Сашо, ама Сашо го забавиха в трамвая, защото беше без билет и се занимаваше с контролата.

Е в тази връзка, не е ли нормално да пишеш собствената си приказка, вместо да следваш с разбиране логическата нишка на живота, „защото така трябва“? Да живееш с желание, а не по повод, означава да живееш с желание, а не с поводи. Това също означава, че трябва сама да управляваш живота си. Да посмееш да поискаш, а не смирено да чакаш поводи.

Раждането на децата ни не е повод да се напием. Повод да се напием е, защото искаме да се напием. Знаем, че ще ни боли глава, знаем, че може и да съжаляваме, знаем, че напиването е напиване - не е мъка, печал, отпускане на напрежението - не го товарете с нищо. То е просто напиване. Не драма. Не е и повод за гордост. Само напиване.

Но въпреки това – започваме. Завършването на 1,2,3,4 и така до 12-ти клас, и то от първия път също не е повод за 12 грандиозни партита съизмерими с  мутренско-аграрна сватба от периода на 90-те години. Нова година не е повод да „се натокаш“ като лелка на банкет и най-малко да пушиш пура, защото, нали е празник, имаме повод. Не ходиш на козметик, защото идва лятото или уикенда, или слагаш пола, или имаш полов ден. Наистина ли ти трябва повод, за да отидеш на козметик ?

Не търси поводите. Така се оставяш на писани и неписани празници да решават какво да правиш и кога да го правиш. Също така означава и че всичко, което правиш, го правиш, защото „нали е празник“ и „нали е повод“...Ти, сериозно ли ?

Не живей с календара. Просто живей.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Симеон Колев:

• Живея, а не репетирам живота
• Я, малко по-сериозно, момичета!
• Или си добър пример, или не. Няма нищо по средата
• Какво ни дава сексът за една нощ
• Не си взимай куче. Не си взимай котка. Вземи си мъж