Толкова омраза накуп отдавна не бях виждал. Леле, майко! То не бе плюене, не бе чудо! Защо Цветана Манева участвала в новия клип на Азис? Как не я било срам да подкрепя чалгата?! Нахвърлихме се като кучета срещу една от най-големите актриси на България.
Нападнахме я без да се замислим дали имаме право? Дали сме прави да я нападаме? Кои сме ние и от позицията на какви я съдим за решенията ѝ? Тази жена е постигнала сто пъти повече от нас. Тя е така висока в своето дарование, че може да прави каквото си пожелае.
Сега ще изкажа накратко своята позиция. Не ми се ще да бъда многословен. Не искам да коментирам самата песен, тъй като поп- фолка не ми е сред любимите теми. Нито ми е по вкуса, нито пък се вълнувам от нея.
На Азис открай време съм му схванал играта. Не зная кому бе нужен целият този мъжко-женски имидж, на който държеше той през годините. Според мен този имидж изобщо не му е нужен. Човекът си има глас, това е безспорен факт. Оттам нататък той си поема отговорност за това какъв да бъде. Негова работа. Лично аз харесвам повече Васко, отколкото Азис.
Стигнахме до най-важния въпрос. Каузата. Причината величина като Цветана Манева да вземе участие в подобен проект. Замислихте ли си за нея? Поне за секунда, две – преди да започнете да лаете? Говоря на тия, които осъдиха идеята, само защото не я разбраха. На пръв поглед може да изглежда абсурдно да – дама от елита на културните среди в новия клип на Азис. Страшна драма, да. Ако не се замислиш защо... Каузата е да не се делим на черни и бели, на ходещи и недъгави, на бедни и богати. Каузата е да бъдем едно.
Ние – естествено – не се замислихме за това. Ние директно скочихме в атака. Отново показахме и доказахме тесногръдието си. Проявихме се като истински българи. Първи на опашката за хейт. Последни на опашката за съчувствие. Чета на стената си всякакви иронични и саркастични статуси по адрес на Цветана Манева и направо потъвам в земята от срам. Наистина Срамувам се от някои мои санародници. Същите, които с действията си само потвърдиха нейните думи в края на клипа. В онзи неин красив монолог, в който е заложен целия замисъл. Ще си позволя да го цитирам:
„Човешката природа е жестока. Към всяка чужда грешка. Различните са тук. Не са измислени. И кой реши, че те са грешка? Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги, по тях крещим... Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме, или сме жестоки хора... Забравили, че са добри...?
Оставям отговора на вас.
