Не е гаден – къс е

27.07.2018 16:00

Казах на дядо ми преди време „Животът е гаден“. Той ми отвърна мъдро „Не е гаден – къс е“. Така е… но е и гаден.

Мразя всичко със срок на годност, защото това веднага ме поставя в някакво ограничение, до някаква граница, която щом достигна – край. Tака е с лютеницата, и с млякото, и с гадната поне четиридневна супа, която ми сервираха вчера.

Със срок на годност е и животът. Надявам се, че не ви съобщавам нещо ново. На пръв поглед това може да ви изглежда мрачно, но всъщност е толкова положително, че тая скапания в един момент ще приключи.

Дядо ми ми каза още „Живей си живота, сега ти е времето, граби с пълни шепи от него, прави всичко, което ти се прави и т.н.“

Тогава ми светна!

Или всички дядовци говореха така на внуците си, или дядо ми беше дядо и на бившата на един мой познат и й е казал същото, което и на мен. Докато аз обаче разбрах мъдрите му слова като „Рискувай смело, инвестирай, скочи с парашут, ожени се, обиколи света, имай деца без да му мислиш много, спортувай, усмихвай се по-често, радвай се на хората около себе си и т.н.“, тъпата ми евентуална полубратовчедка беше разбрала думите на дядо малко по-различно.

Всичките ми подозрения започнаха с пост на мой познат във фейсбук. Беше решил да е откровен и очевидно афектиран беше написал

„Vsi4ki ste kurvi veee”

Останах като попарен от грубия му език. Трябваше веднага да проверя и ако наистина под „vsi4ki” имаше предвид жените, както подозирах, трябваше веднага да го поругая и да развенчая този мит.

Още от Авторите

Не казвам, че това, което ми сподели, ме накара донякъде да се съглася с него.

Оказа се, че от месец и нещо с неговата приятелка живеели заедно – най-накрая след тригодишна връзка. Били в нейния апартамент и всичко било прекрасно. Е, била малко властна, но всеки си носи характера. Една нощ мацката не просто не се прибрала навреме. Тя се прибрала отвъд времето – естествено без да предупреди нито за закъснението си, нито къде е. Било 04:30 сутринта, а тя по-скоро трезвена. На собствен ход, но пък с мъжка риза над роклята, му казала: „Не мога така, искам да се изнесеш. Искам като си излизам, като се запознавам с някакви момчета в дискотеката, да мога спокойно да си ги каня вкъщи, а ти като си тука това няма как да стане, тъй че, айде, чао“. И го изгонила. „Тя е курва“ – каза ми моят познат. Не, брат, боклук е… но е и курва. После се сетих, че сигурно ми е рода и веднага преизчислих ситуацията и почти се възхитих на постъпката й.

Може и да не е била права в изказа си, но поне е била честна, а според мен точно това е важно в края на живота, който, както вече е ясно, е със срок на годност.

Да сме живи и здрави, всички ще умрем, но колко по-спокойно ще умрем, ако сме били честни с останалите, макар и болезнено. А ние в нашето семейство, както ви доказа историята за евентуалната ми братовчедка, сме си баш такива. Честно!