Има моменти, в които трябва да останем насаме. Тогава обръщаме внимание на истински важните неща – онези, които ни връщат към радостта от факта, че живеем, че все още ни има. Светът се побърква все повече и повече, но с цялата си лудост продължава да бъде смайващо красив.
Идва пролетта. Птиците започват да се завръщат и докато се взираме във все по-синьото небе, осъзнаваме, че без тях красотата остава незавършена. Прибавяме щрих от зеленото на тревата, от жълтото на нарциса и лилавото на зюмбюла, за да си създадем условия за уют, който по всичко съперничи с този на зимата. Накрая прибавяме слънце и всичко си идва на мястото.
Светът, който обитаваме, е място, където нямаме право да оставаме безучастни.
В трамвая хората изглеждат по-ведри, някак по-усмихнати. С март се завръща оптимизмът, че нещата ще се подобрят, че въпреки всичко съдбата ще остане благосклонна. Няма нерешими проблеми, устроени сме да се справяме с предизвикателствата, а това също е част от възторга.
Разменяме усмивки с непознати. Винаги се питам какво преживява човекът пред мен, какви са неговите неволи, в какво се изразяват малките му радости. Именно през пролетта се завръща онази увереност, че понеже сме свързани до един, е важно да помним, че чрез добротата истинското щастие става достижимо. Когато допирът е невъзможен или неуместен, усмивката към непознат също върши чудеса.
През март тържеството на живота се завръща с пълния си блясък. Не е нужно да си купиш билет, за да се наслаждаваш на неговата прелест. Цветовете ще избухват един след друг и ние ще ставаме все по-ненаситни, ще искаме още и още, нищо че младостта бърза да си отиде, оставяйки след себе си единствено романтичната тъга по отминали дати, събития и любови.
Тихото щастие припознава собствените ни души като дом. За това щастие не са необходими нито скъпи вещи, нито маркови дрехи. Само по себе си то е най-големият лукс, на който можем да се насладим.
Защото да споделяш миговете с птици е невероятно. Защото над теб винаги има едно безкрайно синьо небе, което те кара да се чувстваш истински свободен. Защото любовта припознава като свои не онези, които се съревновават в притежаването на материални неща, а онези, които могат да споделят с някого красотата на самия живот. И пролетта знае това отлично.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Обичай, каквото и да става
- Очи да имаш, с душа да виждаш
- Презумпцията, че останалите съществуват по-щастливо, ни държи нащрек
- Зимата на нашето доволство
- Мехурчета в чаша шампанско
