Най-краткият месец, най-дългата любов

любов
Снимка: Istock

Маргарита Петкова

Миличкият февруари, ощетен от календара. Така се е случило по ведоми и неведоми исторически пътища, ама ей го на – 28 дни, плюс един бонус на всеки четири години. И аз точно през този месец съм се родила, та си ми е мил. Но това го споменавам бегло, няма общо с разсъжденията. Няма и да обяснявам защо тъй е ощетен или облагоделстван, на когото както му харесва да мисли. 28 дни се изкарват откъм парични средства, работни дни и приход-разход по-лесно, отколкото 31. Щото от бита няма как да избягаме. Обаче опираме до въпроса дали по-малкото не е понякога повече. Без нездрава реторика. Лирично ще го обяснявам.

Зимата си е сезон като всички останали. Харесва ти, не ти харесва – това е положението, приемаш я. Напоследък зимите по нашите ширини нещо хич ги няма като такива, но все пак – палта, ботуши, шалове, шапки, сняг забръска, мъгли натегнат, вятър забрули, сиво наоколо и в градския, и в неградския пейзаж. Обаче дори и да сече Малък Сечко, денят вече не свършва насред следобеда и не започва два часа преди да се е показало слънцето. Започваш да пускаш вечер щорите, за да не ти светне лъч в очите, особено в почивниците. И светваш лампите чааааак след като се прибереш от работа. А нощите все още са достатъчно дълги. За вечеря на свещи, за три-четири серии от новия сериал, за… да, И за това.

Някак най-късият месец има най-дълги възможности. За всичко. Стига да си ги намериш и да си ги реализираш. Да са ти споделени.

любов
Снимка: Istock

Така сме устроени, че каквото и да ни се случи, все споделено е добре да е. И хубавото, и лошото. Хубавото става двойно, лошото – наполовина. Ние нямаме лошо, вика Скъпият. Да бе, контрирам веднага, телефоните не са платени, фактурата за тока не е дошла, хеле пък за парното не ми се мисли… Глезя се, разбира се, вербално чукам на дърво, та сакън всичко да ни е наред, казват, дето не било на добро. Потребителските сметки си идват всеки месец, всеки месец си ги плащаш, щото ще те резнат и как ще ми шепне Скъпият в ухото „Чакаш ме, нали?“ с онзи негов нисък баритонов шепот, аз от това да се лиша не могаааа…

Пиесата на Дарио Фо „Няма да платим, няма да платим“ не е поставена на нашата сцена, както и на вашата, та ще платим, къде ще ходим. Колкото и да е по-кратък февруари, още има време до края му. За ежедневните неща. И за делничните, и за празничните. Ние нямаме делници, отбелязва той, докато зарежда сериала, защото пак неусетно е паднала вечерта, как да нямаме, всеки ден дела отхвърляме, от дела иде делник, питай филолога в мен, ти питай мъжа в мен, че празник пък иде от празен, тъй че дай да ти допълня чашата, мое задължение е, абе ти по задължение ли ги правиш тези работи… и тази вечер явно сериал няма да гледаме.

любов
Снимка: Istock

Февруари е нарочен за месец на виното и любовта, кои сме ние да не се съобразяваме с двама светци накуп? Чакай да пусна щорите, надига се мързеливо Скъпият, че утре го дават слънчево… Остави ги, обичам февруарското слънце в очите си, и аз, вика го обичам в очите ти, утре ще платя сметките, а аз ще ти зашия двете копчета на ризата, мъркам, докато уж дългата зимна нощ върви към преполовяване. Февруари свършва. Любовта продължава.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти