Няма по-голяма лъжа и причинител на нерви и проблеми от самозаблудата, че сме толкова организирани, паметливи и досетливи, че нямаме нужда да си записваме и напомняме.
„Няма нужда да си отбелязвам, това ще го запомня“ си казвам аз за нещо важно, след това мозъкът ми превключва на вълна належащите задачи и проблеми и край. Ще се сетя какво е трябвало да направя, подготвя, взема чак, когато вече е късно.
И понеже след това адски ме е яд, че съм разсеяна шматка, свалих малко доверието в себе си и започнах да се подготвям по-добре.
В момента, в който се сетя, че утре ще ходя еди-къде-си и ще ми трябва еди-кой-си документ, просто ставам и го слагам в чантата си.
Благодарността към вчерашното ми Аз, което е подготвило всички документи от преди, за да не установя, че съм забравила нещо в последния момент, когато вече съм в банката по задачи, е несравнима.
Списъците за пазаруване винаги ми са се виждали бабешки навик, до момента, в който не ми писна да откривам, че нямам олио, когато вече съм включила котлона в 7 вечерта за вечеря или тоалетна хартия, когато свършвам последната ролка.
Да не говорим пък за забравени за плащане фактури, които после напомнят за себе си с наказателна лихва.
Затова се стегнах и реших да се възползвам от телефона си не само за запяне в инстаграм (и още повече разсейване) и започнах да правя напомняния с аларма към календара, както и си свалих приложение – списък за пазаруване. Няма смисъл да товаря мозъка си с големите очаквания да помни всичко, когато някой друг може да ти съдейства с тази задача.
В крайна сметка всичко опира до самите нас. Ако ние не си помогнем днес, няма как да очакваме нещата да се случат от самосебе си утре. Тази максима важи както за най-дребните битови неща, така и за големите житейски предизвикателства.
Ако си постелим добре сега, ще има къде да легнем после. Ако разчитаме на късмета в последния момент, се обричаме на стрес и разочарование.
Затова по-добре да не отлагаме нищо и да не се поддаваме по дяволското гласче, нашепващо „може и по-късно, няма да забравиш“ и си вържем гащите навреме, за да не ни е яд после. И това е най-ефикасната рецепта за сигурен успех във всяко начинание, на която да заложим.
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Когато мама е болна
- Майка за втори път – толкова много знам, а толкова още имам да уча
- Любимите неща, които с удоволствие да си купиш за есента
- Септември, мой малък личен катарзис
- Една гневна жена и нейната чиста баня
- Това е най-безсмисленият съвет за отглеждането на деца
- Неочакваните удоволствия: да пазаруваш в супермаркета сама
