Пир по време на чума? Любов по време на холера? Литература, литература, нищо от действителността, нищо, че се води нейно субективно отражение. Истинската действителност е - когато няма обявена грипна епидемия, грипозни има бол. На улицата, в магазина, в метрото, на съседното бюро, в асансьора, у комшията, дето те е поканил да пиете от новата ракийка – навсякъде.
И току се разсополивиш, драще ти гърлото, кашлюкаш, мускулите ти поотслабват, кокалките връткат, абе, започваш да се чувстваш като парцал, меко казано. Жената, облича пуловерче, връзва шалче около врата, пие на екс един фервекс или каквото там има под ръка, гълта два аналгина и хуква на работа с три пакетчета носни кърпички в чантата. Вечерта повтаря процедурата с гълтането, топи си краката в гореща вода с морска сол, докато издруса пералнята, обува си вълнени чорапи и бархетно долнище на пижамата, след като е простряла и ляга да спи, белким се изпоти и до сутринта настинката и вирусите да се махнат.
Жената вируси не я плашат, подминава ги обикновено с гордо вдигната глава, нищо че тая глава е като отнесена и очите й сълзят над зачервения от хремата нос. Грипче някакво, ще му стъпим на шията, всичката работа на света нас чака – от служебната, през домакинската, та до децата и мъжа… Опа! Тук става малко като не споменавай всуе… Щото тръшне ли се мъж от вирус, работата е повече от сериозна.
Пир от хапчета, чайове, сиропи, хомеопатични и фармацевтични, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ! Индивидуално и лично за персоната му. Мъж на реклами по телевизора и на препоръки от близки не вярва. Той вярва в медицината и дори аспирин, без да му е написана рецепта за него, не гълта. Тъй, де, мъж ли е, или лукова глава, та да се доверява какво помогнало на филанкомшията. Той да не е някой филанкишия, я.
Следва една неистова любов към мерене на температурата през час, мерене на кръвното през 15 минути, мерене на меренето на размера като колко точно е едно грахово зърно, според указанието в листовката за мазилото, дето ще го спаси от болките в бицепса и трицепса. Мерка с укоризнен поглед дали членовете на фамилията бдят над здравеопазването му в домашни условия и дали преднамерено някой от тях не се интересува от писане на домашни, слушане на музика, игра на компютъра, гледане на сериал или прекалено дълго приготвяне на пилешката супа, която трябва да изсърба, преди да си пие лекарствата. Ама не иронизирам!
Това, че проронва с отпаднал, но решителен глас „Спокойно, скъпа, добре съм, ама ще се оправя“, не значи че наистина е добре. Той се мъчи, той е накрая на силите си (мъжките), той чувства хладния полъх на Оная с косата зад врата си, премисля дали да не смени джипито си, защото вече три часа, откакто е взел антибиотика не чувства никакво подобрение, мисълта дали да не извика все пак нотариус го гложде и разкъсва между алтернативите на живот и смърт, обаче гледа да изглежда спокоен и непоклатим.
В леглото, с оцетена кърпа на челото и термометър в устата. Положението е „очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена.“ И даже самодиви в бели премени не присядат до него, само жена му сменя оцетените кърпи, а децата носят поредната чаша чай. Тежко, тежкооооо… Не за него, той просто е лепнал грипен вирус.
За грипа е тежко, щото волю-неволю ще трябва да си омете парцалите от този тъй надежден гостоприемник и да се прехвърли я на жената, я на децата, които няма да го глезят и да му се връзват на акъла, а ще поподсмърчат, ще покашлюкат, ще попият някое и друго хапче или прахче и ще го изхвърлят на изтривалката пред входната врата.
И апокалипсисът ще отмине за има-няма максимум седем дни. С лекарства. Или една седмица без. Хайде по-бързо с пилешката супа сега! Мъж е това, не лукова глава.
