Можеш ли да спреш любовта?

Ива Дойчинова
Снимка: Ателие Гуге

Такъв киновалеж започна, че чак е побеляло навън. В такова време филми на килограм помагат на снега да натрупа, а на въпросите да се реят като снежинки.

Успявала ли си да прекъснеш жива любов? Поне веднъж – опита ли? Сложи ли разума си като острие на гилотината, за да й махнеш главата, защото нечии други норми го налагат? Предполагам – да и ще се разпознаеш в следните няколко филмови истории: 

- Имате огромна, даже срамна разлика във възрастта. Влюбена си в момче на възрастта на сина ти и майката в теб яростно бушува за правото да е баба, която да дундурка внуче. Нищо, че си влюбена в това момче, а той се чувства мъж точно за теб. И никак даже не те вижда като баба. (вдъхновено е от „Adore“, „Perfect mothers“).

- Трябва да разбиеш дълга връзка. От тези, които са „ученическа любов“. Мечтателно детска. Тази, в която двамата са направили здраво семейство, 20 и кусур годишен брак, едно-две деца. Тези хора не просто са семейство и любовници, а приятели, откакто се помнят. И тогава се появяваш ти и твоята любов, която сякаш привидно се гради на чуждото нещастие. Не е удобно, дръзко и невъзпитано е. Дори молитвите на възрастните вървят срещу теб. (Вдъхновено от „Café de flore”)

- Любовта е невъзможна поради финансови и социални различия, тип „пропаст“. Един от двамата, този с по-здравия разум, подкрепен от още по-разумните роднини, прибира любовта си в шепи, заравя я дълбокото на ината си, и стиска, докато не придобие формата на сърце за разумна употреба. То е с дозатор, знае точно колко да се влюби, GPS – къде се намира подходящияt, и е добре тренирано за бързи раздели. (Случаят е вдъхновен от „Любов по време на холера“ и "Тетрадката")

Ето три случая, вдъхновени от филмите, живота и опита, в които затваряме кранчето на любовта и напъваме мускули и воля да й противостоим, каквото и да стане. Тук идват такива помощници като гордост, страх от излагане, страх от одумване и страх от летене във всякакъв смисъл.

Стърчим на палубата на Титаник (пак по филма), но чисто сами и разперваме ръце като за двама. Вятърът вее в косите и твърдо си вярваме, че и сами можем. Даже не плачем на такива филми, защото са твърде сладникави.

Как се развиха историите? Като по филмите, разбира се. 

Този с голямата разлика във възрастта между жените и мъжете завърши с пълно фиаско. По-младите бяха принудени да се съберат с "подходящи за възрастта им" половинки. Не се получи. Опитът да се прекъсне страстта, защото е нередна, и подменена с редна, приключи с бързи раздели и поне четири много огорчени хора. В любовта няма правило за възраст.

Филмът с „половинките“ и сродните души имаше хепи енд. Оказва се, че сродните души в любовта на този свят могат да са повече от една. Идеята, че всеки има само една своя половинка и тя е точната сглобка на неговото сърце, при това за цял живот, е романтична, но леко измамна. Детската ни клетва за любов е красива, но следва израстване и узряване в любовта. И тогава тя може да има други имена. В любовта няма вечни половинки.

Запълването на живота и постелята с някого, който замества истинския, завърши със забавено сбъдване на истинската страст. Колко дълго можеш да се лъжеш, че заместването е решение? Може и цял един живот, ако филмът е „Любов по време на холера“. Обикновено на човека, предал сърцето си, му личи - ако не по килограмите – то в очите със сигурност. В любовта няма заместители.

Хепи и не съвсем хепи енд. На всички филми краят е различен. Но във филма на собствения ни живот действието е по-важно от финала. И, докато си мислим за това с кого да остареем, задаваме ли си въпроса – верни ли сме на любовта сега?

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

За какво използвате лятото?