Момчета, умната с подаръците!

26.11.2019 11:30

Знайно е, че има страни, в които един мъж може да има брак с до четири жени. За други отношения няма май правила. Обаче. Има една хитра уловка за тези, дето адмирират подобни жизнени статуси. Мъжът е длъжен да осигурява всяка една от жените (си), без ни най-малко да ощетява другите. Сиреч – ако купиш на едната златни накити, същите трябва да подариш и на останалите. По равностойност.

Няма какво да се лъжем, по нашите ширини не е така – многоженството е забранено от закона. Обаче любовниците – не. Разбира се, те не са и задължителни, ама се случват, нали? Та в този контекст. Познавам достатъчно мъже, които, както е казал народът, кръшкат на законните си половинки. Познавам и доста мъже, които нямат законни половинки. И двата вида обаче се случва да имат по няколко жени в живота си. Едновременно. Законната и незаконната, двете, трите, четирите, не е задължително да знаят една за друга, дори е препоръчително да не знаят. Е, може да се досещат, ама доказателства – йок! Йок, ама не съвсем.

Представете си, че един такъв мъж отива в задгранична командировка или на минерални бани в Поморие. Естествено е да се върне с по някое поне дребно подаръче. Така, да засвидетелства внимание и в уверение, че не е преставал да мисли за законната и незаконната, за третата, четвъртата или петата. Влиза мъжът в един бижутериен магазин или се лепва на някоя сергийка, според възможностите и вкуса, па купи пет еднакви медальончета (златни, сребърни, мелхиор, според джоба). Може гривнички, може обички, може шалчета, може парфюмчета. Пак според. Всичко е според. Тоест, не ощетява нито една от дамите на сърцето си. Браво! Всяка доволна, а той двойно, тройно и петорно.

Дотук добре. Обаче. На коледното фирмено парти се засичат съпругата му, колежката от другия отдел и момичето от ксерокса. Примерно. И тричките с едно и също медальонче, защото всяка иска да уважи подаръка, който ѝ е бил поднесен с уверението, че е единствената. И какво правим, момчета, а, какво правим тогава?

Женската интуиция никога не лъже, поне това наизуст трябва да го знаете. Как ще се оправяте си е ваша работа. Ще лъжете, ще мажете, ще се кълнете, ще обвинявате масовото производство, ще тикате всичко към случайността, белким ви се получи. При една може, ама при три или пет едва ли. Ами мислете, бе! Мислете, преди да поръчвате като в оня виц „Имате ли картички с послание „На единствената!“, дайте ми 25 броя.“

Познавам един, който купува комплекти, разделя ги и на жена си пръстена, на колежката обиците, на момичето от ксерокса гривната, а на тази, която не работи във фирмата – колието. И това също е начин, стига жените да не решат да окомплектоват пак красивия сет. И пак да стане мътна и кървава.

Жените обичаме подаръците. Те са знак за внимание, най-малкото. Знак, че наистина мислят за теб, че не си между другото. Жените не обичаме да сме между другото и не го прощаваме. То и не си е до прошка. Да го имате предвид. Затова заложете на кръстчетата – те не се носят над дрехата, а близо до сърцето и никой не ги вижда, дори да са еднакви. Или на перлите.

Наниз перли, строг, възпитан и елегантен, класически размер, поне един има всяка жена. Кой точно откога и от кого е – няма как да разбереш. Освен ако някоя разтръби: „Ох, това е от прабаба ми, подарено ѝ от Фердинанд“, а друга я надцака: „А на мен ми го донесе моят от последната командировка на Канарите“, ама перлите са си перли и иди доказвай, че са купени от една сергийка в Поморие.