Пиша ти за пръв път в живота си, но нямаше как... Нали идва краят на света  и трябваше да се отчета.

Честно казано, не знам какво да си поискам, май повечето неща си ми ги донесъл вече. Първо си мислих да ти поискам щастие и любов... ей такива неща, но като се огледам, виждам, че си ми изпратил любовта, и то точно тази, за която съм мечтала, изпратил си ми и най-прекрасното семейство, което безкрайно обичам. 

Мислех си, дали да не ти поискам нова кола...?

Ама ще се справя и с тази, пък и много не остана до края, така че спокойно. Ако не те затруднява, можеш да изпратиш от общината да оправят малко улицата пред блока, че гърнето ми падна от тия дупки, три пъти влизах в сервиз за един месец.  Ако е прекалено много, поне да дойдат да сменят крушките, че целият квартал е потънал в мрак.

От друга страна, за да не е съвсем егоистично, може би е по-редно да поискам нещо по-сериозно, по-благородно някак... Например, да обърнеш повече внимание на децата от Сирия. Сигурно знаеш, та нали виждаш всичко, че при тях положението не е никак розово в момента.

Моля те, моля те от сърце, изпрати им топли дрехи, храна и по една малка играчка, каквато ти е останала! Дори и да не са ти написали своите писма, опитай се да ги зарадваш, колкото можеш. Моля те!!!

Всъщност, Дядо Коледа, не съм права. Имам предвид, че и другите деца по света имат нужда от теб. Я, донеси за всички по нещо, моля те! Виж пък хората, какви отрудени, измъчени физиономии имат напоследък. Дай да ги зарадваме с нещо, прати им по едно малко щастие, по една усмивка, нещичко, за да им стопли сърцата...

Сега ще кажеш, че много искам, че не можело така, че не всички заслужават по равно, че някои пък изобщо не заслужават и т.н. Знам. Разбирам те. Опитвам се да ти вляза в положение...

Абе, забрави, за всичко, което те моля. Няма смисъл да го обсъждаме, все няма да се разберем. Знаеш ли, само едно, едничко нещо искам, ако може, разбира се.

Не съм слушала много напоследък, но те моля най-чистосърдечно – направи така, че краят на света да се отложи малко. Само това!

Ако може с още една година, или две... или колкото ти прецениш, само го отложи, а пък за останалото ние сами ще си се оправим.

Обещавам ти, че аз лично няма да те разочаровам!

Пишете на Бианка на edna@netinfocompany.bg.