Уча текст за новата пиеса, в която участвам. Чета ред след ред, затварям очи, премислям, запаметявам, а после погледът ми се рее между редовете. Между редовете винаги е най-интересно.

Между редовете някога срещнах мъжа на живота си. Георги. По-известен като Жорж. Влюбих се в Жорж, не можех без него и всяка раздяла покрай моята работа ми костваше усилия и нежна тъга.

После родих сина си. Александър. Отгледах го, сега е мъж със свой живот. Между два реда времето тече с бясна скорост и човек не осъзнава, че настоящето става минало само с щракване на пръстите.

Страниците са светът, който ни помага да съзряваме пълноценно.

Между два реда светът е магия с всичките си случайности и закономерности.

После открих приятели - с някои от тях се разделих, с други завързахме почти роднински връзки.

Животът е сериал, никога не знаеш как ще се развие действието. Пиесите са по-предсказуеми, макар че да наизустяваш текст е досадна работа.

Между редовете мога да правя каквото си искам. Мога да обичам на воля, мога да разсъждавам върху спомени или да си представям бъдеще. Edna жена с въображение няма време да скучае. На моменти ми се вие свят, но то не е от някакво физическо неразположение. Сякаш съм яхнала детска въртележка, която ме носи в инерцията на собствената си окръжност, а аз не искам въртенето да спира.

(Зарязвам текста).

Между редовете аз съм щастлива. Не че извън буквите не съм, но в белите отстояния аз винаги намирам пространство, в което следвам своя цел и посока. Моето собствено безвремие.

Телефонът звъни настоятелно, но в момента не ми е до празни разговори. В белите отстояния пестя излишните думи, тъй като написаните стигат. Телефонът звъни, а аз се усмихвам, защото нищо не е в състояние да ме накара да сляза от въртележката.

(Оставете Вашето съобщение след сигнала!).

Между редовете обичам като за първи път. Всичко и всички. Дори онези, които вече нямат роля в следващите епизоди на сериала - живот. Моите верни кучета топлят краката ми. Апаратът за кръвно също няма думата. Чаша червено вино измества обичайното присъствие на билковия чай и това автоматично изключва цитатите на Чехов, които заливат повсеместно социалната мрежа. Който иска, нека се беси, нали така?

Цитатите са поводи хората да намират оправдания за собствените си грешки и несгоди.

Истината винаги е някъде между редовете. Колкото по-рядко се изрича, толкова по-цяла е. От опит знам, че тя не може да е пълноценна, ако бъде казана на глас.

Между редовете Edna актриса винаги знае какво трябва да се сподели и какво да остане премълчано.

Навън времето е прекрасно. Никой не обещава дъжд, слънце или сняг. А и кой ти вярва на прогнози!

Въртележката продължава да ме носи в окръжната си инерция. Темпото намалява, намалява, намалява, докато въртенето спира съвсем. Тогава съм истински благодарна за щастието да бъда, каквато съм. Което означава, че съвсем спокойно мога да се завърна към текста на новата пиеса, в която участвам. А вас обещавам да поканя на премиерата. Тази пиеса не е никак лоша…

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.