Голяма е разликата. Приликата е ясна. Първични и вторични полови белези. Природа. Не можеш да и́ кажеш копче. Господ, създавайки мъжът и жената, ония първите, Адам и Ева, ги е направил различни. Но им е вдъхнал една душа. Еднаква – по Негов образ и подобие. Така пише във Вечната книга, всеки народ си има своя вечна книга, но вечността е по съществото си една.
Тоест имаме мъж, имаме жена, оттам нататък – дали ще ги изгонят от рая, как точно и какво ще правят нататък – митове и легенди, ама все трябва да се наплоди родът человечески. От бебето до стареца, от първия вик до последния издъх – това е животът. Ден след ден и миг след миг. Обратен път няма. Това чисто физиологически. А чисто житейски е въпрос на възпитание, на култура, на среда и на характер. Учиш се и порастваш, порастваш и се учиш. Израстваш, надрастваш, прерастваш – уж една и съща основа на глагола, пък разликата е очевидна. И задължителна.
Мигар не сте срещали 40-годишни мъже с акъла на малко момченце, което във всяка жена търси майка си – да го приласкае, да го обгрижи, да го дундурка, ако че то(й) тропа по масата, мръщи вежди, репчи се, зер мъжко е, „тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“, ама все готово зад полите женски да се скрие и оттам, на сигурно, да подвиква укоризнено към целия свят? Срещали сте, разбира се. Някои си ги отглеждат вкъщи, редом с дечицата си.
Честно – и аз имах един такъв, нещо като юнакът, що бозал 25 години, ама овреме го отбих. Нейсе, жив и здрав да е! Това ви го казвам, не за да хуля, а да не си мислите, че съм безгрешна в преценките си, напротив, напротив. Свекърва ми, милата, все викаше „Ох, той с неизживяно детство…“ Къща строили, трудни години, малки деца, големи проблеми – ами моите деца пораснаха, като майка на майка препратих синът и́ да си го израсте. С абсолютно незлоблив хумор го казвам. И не ме е срам, признавам си търпението и компромисите, те не са срамни, задължителни са, ама с мяра все пак.
Не, бе, не съм жертва на домашно насилие, щото сега това е много модерна тема, просто мъжете наоколо стават все по-малки. И все по-малко. И феминистка не съм. Мъжът трябва да е мъж, жената жена. Мъжът по презумпция е силният, жената – слабата. (Сега, кой е силният пол – знаем си.) Мъжът се грижи за прехраната и сигурността, жената – за уюта и спокойствието. Не боса и бременна пред печката! Това последното е виц, мъжки виц. Но общо взето ролите са разпределени по този начин, откакто свят светува. Конвенционално. Конвенционално значи общоприето, справка в Тълковния речник. В това му значение го казвам.
Да, светът се променя, ролите се смесват, размиват се приоритетите и възможностите, ама както и да го въртиш и сучеш – мъжът прави децата, жената ги ражда. Засега други начини на живот не са открити. Обаче – не е въпросът да направиш и да родиш, трябва и да отглеждаш и възпитаваш. Училище, общество, стигаме до познатото „За да се отгледа едно дете, е нужно цяло племе“. Копче не можеш да кажеш. Малките мъже е редно да се превърнат в големи мъже. Не по възраст, там майката-натура има грижата и тя е безпощадна. По характер. А характерът не се гради с боди билдинг, поне далеч не само с него.
Понякога най-невзрачният хилавичък мъж с обикновена ризка и изгладенко панталонче, е по́ мъж (ама сто пъти по́ Мъж!) от перфектния мачо със скулптрирани мускули под марковия костюм. Защото мъжът е поведение, възпитание, отговорност. Мъжът поема задължения и ги спазва. Без демонстрации. Мъжът винаги носи мъжкото в себе си като удобна дреха. И си личи, че е личност, а не лачен. Бляскав е с ума и действията си, не с автомобила и пурата си. Мъжът си личи по жената до него. Това е старо, но златно.
Защото жената до Мъжа сияе не с ботокса, кубиците и парцалките, а с меката светлина на слънцето в очите, с които я гледа мъжът. Толкова е просто, просто се огледайте – около себе си и в себе си. Е, щъкат ли замаяно сладки начумерени момченца или делово и целенасочено преминават мъже и разместват въздуха? Ей в тоя въздух е разликата.
Скъпият се смее, докато му оправям яката на ризата, взима ключовете за колата и заключва вратата, натискайки копчето на асансьора: „Скъпа, сега ще ти кажа истинската разлика: Момчето кара момичето си да ревнува от другите момичета, мъжът кара всички останали жени да завиждат на неговата.“ Завиждайте, завиждайте, дами! Има защо.
