Изпращаме още една година - всеки със своите мигове на радост и тъга, на приятелства и раздели, на очарование добро и лошо. Животът ни върти на малкия си пръст, докато се опитваме да го живеем.
Отиват си още 365 дни, за да си обещаем ново начало. Едни се заричат да спрат цигарите, други се надяват по-добрите моменти да станат повече, а трети ще продължат да чакат голямата любов, вместо да излязат навън, където светът предлага хиляди възможности. ;
Прозаичните неща никога няма да престанат да бъдат от голямо значение, защото в цялата си съвкупност придават важността на съществуването ни.
Има някаква приятна тъга в посрещането на коледните и новогодишните празници. Суетнята е в унисон с мигащите лампички по изкуствените елхи, а ние все пак осъзнаваме, че времето е безпощадно. Остаряваме, но това е част от играта на живота. Ставаме по-мъдри, но си пожелаваме никога повече да не постъпваме глупаво.
Трудно е настоящето. Нуждаем се от вяра за по-добри времена.
Да бъдем здрави е най-ценният подарък, с него не може да се мери и най-скъпата вещ.
Под лъскавите опаковки се крият изненади, които ще втръснат бързо. В гардероба все ще се намери място за поредното палто, макар че трябва да се стремим да разчистваме пространстото около себе си. Трябва да се научим лесно да изхвърляме ненужното и да се привързваме повече към хора и места, които са ни накарали да се почувстваме значими.
Заедно винаги постигаме, откриваме и побеждаваме. Устроени сме бързо да забравяме лошото, защото то никога не може да стане част от красотата. От красотата на самия живот.
Да прекарваме повече време със семействата си е правилният избор. Нашите близки винаги ще ни подкрепят и никога няма да престанат да ни обичат. Когато сме обичани, самите ние разбираме смисъла на любовта и по собственя воля раздаваме от себе си на хората, на които държим.
Очарователната тъга на оставащите няколко дни до края на годината е толкова вдъхновяваща, че за малко отново се чувстваме като деца, които се замерят със снежни топки, докато смехът им огласява квартала. По Коледа стават чудеса. След тъга идва ред на възторга. Оставяме миналото зад гърба си, за да се насладим на очакването за по-щастливи дни.
Ние сме мехурчета в чаша шампанско. Всеки от нас се гони с останалите и това не е надпревара, а нуждата да ги достигнем, за да останем уверени и да не оставаме с усещането, че сме сами. Защото заедно винаги ще бъдем част от експлозията на самия живот. А той е подаръкът, който няма да намерим под изкуствената елха вкъщи.
