Човек не може да избяга от съдбата си. С всяка секунда времето ни предизвиква да вземаме своите решения, а бъдещето ще покаже дали са били правилни или не. Осъзнаването на ситуациите и претеглянето на аргументите “за” и “против” са предпоставка за правилността на нашите действия.

На Edna жена често ѝ се налага да взема решения. Сутрин трябва да избере какъв тоалет ще облече, какъв грим ще сложи, какво да приготви за закуска на децата и съпруга си. После ѝ се налага да бъде делова, независимо дали работата е къщна или в офиса. Предимно тя е човекът, който отговаря за покупките и слага в ред живота на останалите от семейството в един дом.

Винаги се опитвам да вземам своите решения непредубедено. Решенията, които правим, са начинът да упражним свободата на волята си.

Декември преваля. По това време на годината винаги осъзнавам колко бързо лети времето и се сещам за куп неща, които съм пропуснала съзнателно или не. Част от магията на живота е, че наистина е кратък като миг. Лесно е да намериш оправдание за нещо несвършено, понеже секундите летят с бясна скорост и ти не можеш да се опомниш навреме.

От януари ще гледам да бъда още по-внимателна.

Паля една цигара, наливам си пръст червено вино в стъклената чаша и отпивам на малки глътки. Равносметката има своите ритуали. Ритуалите, които си създаваме през годините, са магията на нашия живот. Чрез ритуалите се чувстваме пълноценни и сигурни. Те ни освобождават от излишните илюзии и ни държат здраво стъпили на земята.

Чистата съвест е мерило за мъдрост. Ако намираме решенията си за правилни, съвестта ни е чиста, а това от своя страна ни придава индивидуалност. Съвестта ни връща към собствената ни уникалност, прави ни самобитни.

Не искам да бягам от съдбата си. Донякъде ме успокоява фактът, че животът ми има някаква предопределеност. Вярвам, че съм в сигурните ръце на съзиданието, защото иначе, какъв е смисълът да идваме на този свят. Отговорностите, пред които сме изправени, са опитът, който ни прави по-знаещи. 

Тишината нахлува през студения прозорец, а аз продължавам да пуша от поредната цигара. Упражнявам лош навик, но някои от нашите ритуали се услаждат повече именно заради своето противоречие. Домът ми е мизансцен, а аз съм Edna жена, която няма какво да губи. Силата се крепи на увереността, че всичко е правилно.

Декември преваля. Отива си още една година от краткия миг на живота. 

Укорите и безпокойството ми стават все по-чужди. Нямам чувство за вина и тревога. Давам си сметка, че решенията ми са били правилни, защото заради всички тях, аз съм това, което съм. Продължавам напред с абсолютната убеденост, че каквото и да се случи, то е част от моята съдба. 

Пожелавам си да посрещна следващата година с ентусиазъм и позитивни намерения. Пожелавам си да ви направя съучастници в това. Пожелавам си всички ние да извървим пътя, който ни остава със страст и желание, защото само по този начин пълноценно ще се възползваме от живота, който съдбата е отредила за всеки от нас.

А виното отивам да сгрея. В края на декември на червеното вино му отива да бъде горещо.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.