Любовта не пита...

Любовта не пита...
Снимка: Instagram

Добромир Банев

Има моменти, в които не се интересуваш кой ден сме днес, нито колко е часа.

В живота съществуват мигове, където времето престава да има значение.

Понякога стоиш и гледаш отстрани – наблюдаваш поведението на хора, които едва познаваш, но именно това те кара да се чувстваш по-жив от всякога.

Обичайните любезности приключват. Поводът за срещата няма значение – тривиалност до безкрай.

Думите сякаш сами излизат извън рамките на клишето и неусетно ставаме себе си. Защото сме в един от онези редки мигове – осъзнаваме красотата на сложния живот, от който така често се оплакваме. Зимата на нашето недоволство сякаш не свършва.

Тя и той се обичат. Като за първи път. Още на улицата се държат за ръце, а на масата, седнали един срещу друг, не спират да се гледат право в очите. Събличат се с поглед. Не ги интересува мнението на околните.

В заведението на открито има само още няколко души, защото малцина се престрашават да осъзнаят, че слънцето е вече благосклонно. Времето е топло – точно колкото и душите ни.

Те се познават едва от два-три месеца. Надпреварват се да ми разказват любовта. За първи път проумявам, че всъщност тя може да бъде разказана. Той е българин, но живее в Кеймбридж. Тя е от София.

Ежедневни видео разговори, споделяне на снимки и игриви емотикони, които се чакат нетърпеливо в телефоните и на двамата. След кибер престъпленията най-после интерактивната любов в действие! Той хваща самолета от Лондон и пристига за рождения ѝ ден. По стечение на обстоятелствата аз съм част от нейния празник.

Снимка: Instagram

Той е на 40, а тя – на 32. Разликата във възрастта им е осем години. Дали е стечение на обстоятелства или не, осем е число на безкрайността. Миг като вечност, вечност колкото живот. Познават се едва от вчера, а вече се обичат завинаги. Поне така изглежда. Поне така им пожелавам да бъде.

Не си задават въпроси, защото знаят отговорите. Просто споделят часовете за десетте дни престой в град, който той почти е забравил. Град, в който отново ще има за какво да се връща. Лицата им греят в усмивки, а тези усмивки стават заразителни – дори сервитьорката добива изражение на приветливост, каквато отдавна не помня.

Да видиш как любовта излиза от матрицата на единиците и нулите, за да разцъфти преди вишните, е най-хубавото нещо, което може да ми се случи. Пия си кафето, мълча и се наслаждавам. Не искам този миг да свърши. Прекалено е сиво по улиците, за да се върна в суматохата на града, който сякаш не забелязва идващата пролет.

Снимка: Instagram

Разделяме се с прегръдки и целувки. Те тръгват в обратната на моята посока, понесли със себе си цялата любов на света, а аз продължавам по пътя си. Осъзнавам, че ми е цветно. Какво ли не прави една усмивка!

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент