Любовта е да се събудиш до любимия човек и да видиш усмивката му. Онзи сърдечен трепет, когато срещнеш погледа му и си представиш старостта с него. Любовта е неочакваната целувка, неутолимият копнеж, чувството за цялост, когато сте заедно.

Пълни глупости! Лигавщини, с които холивудската филмова машина промива мозъците ни.

Любовта не е нито романтика, нито пеперуди в стомаха и още по-малко целувки и копнежи. Не и в реалния живот. В реалния живот любовта е работа. 24/7. Неуморна, изтощаваща, изнервяща, понякога на ръба да те откаже. Любовта е за мъдрите... или поне за добрите психоаналитици. 

Любовта е да захвърлиш своите обувки и да влезеш в обувките на другия. И дори да ти стискат – да потраеш, да преглътнеш болката и да им дадеш шанс. А твоите любими обувки – да останат там някъде, незнайно.

Любовта е да озаптиш егото си и да правиш компромиси, да ги правиш тихо и без да ги натякваш. Да осъзнаеш, че ти невинаги ще бъдеш на първо място. Не е и нужно. Не трябва да бъде и проблем. Не само, че няма да си в центъра. Много често ще си извън периферията дори. 

Любовта е да приемеш, че ще бъдеш пренебрегван заради работа, приятели, свободолюбиви навици и други сфери на себедоказване, в които ти не присъстваш. Любовта е да приемеш този факт с мъдрост и разбиране. Тихо и със самочувствие.

Любовта е да преглътнеш, когато гордостта ти бъде наранена. Да стиснеш зъби и да го приемеш философски, с търпение. Да дадеш втори, трети, четвърти шанс, защото любовта е работа, а понякога резултатите идват бавно.

Любовта е да дълбаеш камъка с постоянство, също както го прави водата. С тиха увереност и осъзната стратегия.

Любовта е да си бъдеш самодостатъчен във вечерите, в които единият работи до късно. Да отстъпиш, когато дълчоочакваното пътуване няма да се състои, защото единият не може. Да гледаш философски на мръсните чорапи, защото... за бога, това са просто едни чорапи.

Любовта е да чакаш, да приемаш, да разбираш, да се променяш и напасваш, да се снижиш, ако трябва, да преглъщаш, дори когато нагарча... Защото там където има двама души, е нужна работа. Труд, време и постоянство, докато тези двама души заработят като един и Аз-ът се превърне в Ние.

Всичко останало е просто напудрена гарнитура и преекспонирани холивудски измишльотини.

Прочетете още:

• Вдигни чорапите си от земята, това ме прави щастлива
• Дали мъжете трябва да приемат жената такава, каквато е?
• "Жените трябва да управляват света"
• Трябва ли винаги жените да умират?
• Искам кифла, ама умна!