Някога попадали ли се в ситуация, в която не сте сигурни в собствените си чувства?

Без значение дали живеете в хармония с човека до себе си, или имате една от онези „бурни“ връзки, в които всичко е огън, нещо някъде вътре във вас се съмнява, че това е правилното нещо.

Искате нещо повече? Дали си струва? Дали не си губите времето в нещо, което така или иначе няма да го бъде?

Всички ние поне веднъж сме страдали от едно затлачване и протакане на вече безвъзвратно изгубени връзки.

„Надеждата умира последна“, а с нея и всеки шанс да запазите поне малко позитивни емоции от изживяната връзка.

Почти всичките ми приятелки (включително и аз) сме попадали в ситуацията, в която продължаваме да дълбаем в празния кладенец, търсейки нещо, което вече не съществува, и с това сме си загубвали времето, нервите и шанса поне да „останем приятели“ със съответния човек.

Преди време ми се случи нещо, което ме накара да се замисля над това как да преценя дали все още си струва?

В един от онези моменти на колебание, реших да пусна тото фиш и се замислих... 

Сега, видиш ли, ако спечеля, какво ще направя? Дали някаква материална промяна в живота ми ще промени и взаимоотношенията ми?

Дали бих инвестирала в нас, или просто в себе си?

Хората сме егоисти по природа, и се замислих колко силно алчността може да влияе над съзнанието ни.

Някъде сред мечтите за къща на остров и коктейли на плажа, осъзнах, че нищо не би ме правило щастлива, ако него го няма. Нито слънцето ще сияе, нито коктейли ще ми се пият. Животът просто ще е скучен, ако него го няма. И да живеем в колиба някъде в пустинята, ще бъде по-щастлива, отколкото ако бях сама.

Не спечелих от тотото, но пък осъзнах, че в живота си вече имам един джакпот.

Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google