Всъщност, мен не ме е страх да загубя любовта на човека до себе си, ами тревогата ми идва от това да не се окаже, че аз ще загубя своята...

Когато обичам, се чувствам радостен. Любовта в мен ми дава смисъл и ме кара да действам. Да постигам неща, без значение дали отсреща ме обичат толкова силно или ми дават нещо в замяна...

Само когато обичам съм щастлив. Не ми се иска да губя това усещане... да ми се изплъзне някак.

Но как да поддържам любовта си? Как да я отглеждам? Честно да ви кажа, не зная точно как. В едно съм сигурен, обаче - не е въпрос на настроение или на някакво временно усещане. Трябва грижа и най-вече внимание към детайла.

Човек трябва да бъде мил със себе си и да се самовъзпитава. Дисциплина му е майката, според мен. Важно е да разбирате себе си и да знаете от какво имате нужда... Ако ние не съблюдаваме за собствения си комфорт, няма кой да го направи.

Да обичаш е супер трудно занимание. И по-точно не толкова трудно, колкото изискващо много сили и възможности. Голяма отговорност.

Хубавото е, че ние сме човешки същества и ни е дадено да можем да обичаме! Нека се опрем на този си дар Божи и да действаме!

Обичам те !