Легло от декемврийски рози

двойка рози
Снимка: iStock

Има такъв любовен роман, „Легло от рози“, ама не съм го чела, не си падам по такъв род литература. А рози през декември има само в цветарските магазини. Оранжарийни. А на всичкото отгоре аз не обичам рози. Прекалено общоприета класика ми идат. Кой какво прави – бум, три дългостеблени тъмночервени рози, дето цветът им, прикрепен с телбод, е готов да клюмне преди още да са поднесени и да увехне, без да разцъфне напълно след няма и два часа. Или най-много да издържи до другата сутрин. 

Не три, трийсет да са – на мен не ми ги хвали, безлични са ми, нищо дето уж са цвете на любовта. Харесват ми градинските рози – те нямат общо с отбиването на номер по тънката лайстна. Не са калибрирани по дължина и ширина, сами си извоюват мястото под слънцето, сами си избират кога да разцъфнат и кога да увехнат, имат цвят и аромат, да, капризни са, но се отплащат за грижите, с две думи – естествени са. Та толкоз за розите – цариците на цветята, произвеждани на килограм в стерилни обстановки.

двойка рози
Снимка: iStock

Много отрицателно започнах, малко издалеко, но така ми върви нишката от общото към частното. А частното никак не е отрицателно. Поне за мен. И за този до мен. Всеки си има човек до себе си, любим човек имам предвид. Или е имал, или ще си намери. Животът не е цветя и рози непрекъснато, слава богу, иначе ще е като оранжерия. Аз по едно време си нямах човек. Не исках да имам, такъв ми беше периодът, че си бях самодостатъчна, без да товаря никого нито със себе си, нито с радостите и скърбите си, нито пък мен да ме товари някой с неговите. Мигар не ви се е случвало? 

Не може да си все като мартеница, имаш нужда от почивка и свобода. Нямам проблем със собствената си компания, харесвам общуването с главата си и всичко в нея. Не, не се бях замонашила, имам четворка за бридж всеки четвъртък, имам си „забити“ дни с близки на сърцето ми хора в сряда и неделя, водя активен обществен живот, просто не съм в двойка. И това ми харесваше. Обаче старите хора са казали, че когато нещо ти харесва много, то не може да продължи дълго и безметежно, истина е отвсякъде. Безметежното ми се сблъска с неизбежното. Челно. Както обикновено става. Знаете как – поглед, дума, интонация, интерес и… нещо щраква. Нещо те кара да се смееш къдраво, да отмяташ косата си закачливо, да те удря ток от уж случаен допир на нечии пръсти в твоите, викат му „уйде коня у ряката“. Необяснимо е и няма нужда от обяснение. 

Следват тривиалните неща, които винаги са като за пръв път. Аз обичам възпитано напористите мъже, възпитано настоятелните във възпитаното си ухажване – телефони, покана за среща по поработен проект, вечеря без ангажименти, изпращане до входа, той настъпва, аз внимавам дали не бягам много бързо (нали знаете, че това си мисли кокошката, докато я гони петелът), всичко по ноти и по ремарки, моментът на минаване към по широки обобщения идва от само себе си. Този момент е неизбежен, ако е съдено и ако решиш да дойде. Е, идва. 

двойка рози
Снимка: iStock

Нощта е декемврийска, цял месец се е изнизал във възпитано заявяване на намерение и възпитано изчакване да го споделиш. Сутринта е също декемврийска. Мъгливичка зад прозореца и ослепително слънчева в нас. Точно такава трябва да бъде. И докато аз ленно и сладостно отпращам към отлетелия си някъде разум резонното „Ох, все на мен ли тези неразумности“, човекът, моят човек вече, който с едно „Да не си мръднала, сега се връщам!“ е излязъл, влетява, запъхтян от изкачването на стъпалата. С огромен букет… рози. За пръв път не възроптавам нито външно, нито вътрешно срещу оранжериите. Може би имаше капка отмъщение в изпомачкването им, щото не стигнахме до ваза, може би и те отмъщаваха по своему с бодличките си по кожата ми, но може да се каже, че съм била в легло от рози. И на всичкото отгоре не съм се чувствала като в тривиален любовен роман или в някоя чиклитка за убиване на времето. Напротив – времето взе, че тръгна щастливо точно като по часовник и по ремарки. За малко да кажа – по цветя и рози.

„Скъпа, знам, че не обичаш рози, но обърнах света да намеря кремави и днес точно ще ги харесаш, защото…“ Знам защо, три години от Оная Декемврийска Сутрин. А аз още не мога да разбера бодличките ли драскат повече, или бузите на Скъпия сутринта…

Още от Маргарита Петкова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти