Добре дошъл в есента на живота си! Не е необходимо да затваряш прозорците от страх да не настинеш. Вече трябва да си разбрал, че от свежия въздух не се настива и затворените прозорци не са по-голяма ценност от отворените прозорци.

На 50 си осъзнат, смислен и по-бавен. На 50 не ти пука, на когото му пука. И за какво му пука.

На 50 не влизаш нито в критическата, нито в късния пубертет. До сега трябва да си се научил, как да менажираш живота си и кога, каква помощ да търсиш за да не се налага да „избухваш“ по никое време. На 50 не си тенджера под налягане, пич. Не си. На 50 знаеш как да вриш. Защото до 50 си врял и кипял.

На 50 не излизаш без ръкавици от към ноември. Първо, защото не искаш да ти е студено на ръцете и второ, защото имаш много хубави кожени ръкавици. Обичаш аксесоарите. 

На 50 имаш две опции.  Жена и любовница или жена. При първото – нищо не си научил от живота. Само са ти омекнали топките от страх да вземеш решение – какво искаш да имаш – жена или любовница. Или никога не си имал топки. На 50 трябва да знаеш, че страхът от взимането на решение си е страх. А убедеността, че можеш или, че заслужаваш да имаш всичко е нечистоплътна лъжа, с която лъжеш себе си, че човек живее веднъж. Така е, но човек може да живее веднъж и без да лъже. И също така спира да лъже себе си до към 40.

На 50 си пример. За сина си, за дъщеря си, за жена си. И за вашите, ако са живи и не са изкукали. Или за паметта им. И за по-младите ти колеги. Не правиш неща, които не би искал да правят сина ти, дъщеря си, жена ти. И останалите. И неща, които не би искал да правят с тях.

На 50 можеш да си направиш татуировка. Не заради отчаяна нужда от това някой да те види, а защото искаш и защото винаги е време за татуировка. Поне знаеш, какво да си татуираш.

На 50 можеш да направиш 30 лицеви опори. Правиш го от 20 години. Всеки ден.

На 50 можеш да готвиш, като „можеш да готвиш“ не означава, че можеш да изпържиш две яйца. И готвиш.

На 50 не говориш за себе си. До сега е трябвало да направиш достатъчно неща, които да говорят за теб. И на 50 имаш достатъчно вяра в себе си, че да не се налага да се слушаш и да си самоповтаряш, колко голяма работа си.

На 50 си имаш всичко и рождените ти дни отдавна са спрeли да бъдат място и време, в което пълниш торби с пуловери, ваучери и афтършейви. На 50 подкрепяш каузи. И на 500 никой няма да очаква от теб да сапсиш сините китове, но спокойно можеш да си оправиш фоайето ха входа или градинката пред блока. На 50 не дуднеш, че не е твоя работа. Може и да не е, ама като ти боде очите става твоя работа.

На 50 затвърждаваш наученото, че животът е това, което ти се случва сега и не се опитваш истерично да го стискаш в пръстите си от страх, че ще се изниже между пръстите ти. Ще се изниже. Знаеш го. И си ок с това. Най-вече знаеш, че от теб зависи, как ще се изниже.

На 50 си в мир със себе си. Променяш или приемаш. И продължаваш. При всякакви обстоятелства.

На 50 знаеш, че не си се родил случайно, че не си случаен човек и че не заслужаваш да се държат с теб, като със случаен човек.

На 50 знаеш, че нещата не се печелят. Просто не се губят.

На 50 се вълнуваш на всичко, което ти се случва, защото си видял, че нещата, които се случват са нещата, които се случват. Можеш да ги подминаваш в чакане на нещо „голямо“, което да ти се случи. Ако до 50 не си дефинирал „нещо голямо“ и не си го случил, то няма да се случи само. Повярвай ми. Но си научил да се оставяш на нещата, които ти се случват да те трогват, докосват, учудват и знаеш, как да не ги оставиш да минат покрай теб.

На 50 не си кисел и не изглеждаш на 80.

На 50 си ти. Ти си на 50.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.