Бащата е много повече от донор на генетичен материал. И мисля, че има два вида бащи. Такива, които никога не стават по-големи от сперматозоидите, които носят. И останалите, които правят всичко останало. Съгласен съм, че има и такива по средата.
Тези „по средата“ често пъти са представяни, като банда кретени, които не могат да сложат един памперс на едно дете и са някакви безпомощни индианци, които не знаят, какво да правят с едно дете, ако ги оставят сами с него. Може и да е така.
Понякога бащите са просто сенки в твоя и живот, но има и такива, които не само ти показват светлата страна, но и са светлата страна. Светлината в твоя живот. Да поговорим за вторите.
Истинския баща не говори за финансовите проблеми на семейството на децата си. Не говори за проблемите на семейството. Не, защото не трябва да споделя, не защото детето не трябва да се научи, че винаги и навсякъде има всякакви проблеми, а защото детето трябва да се научи, че решаването на проблемите е по-важно качество от философстването и споделянето. И да знае, че татко му решава проблемите.
И за да не философстваме напразно – ако на дъщеря ти й трябват 2000 лева за курс, а вие ги нямате – 1. Добре дошли в клуба. 2. Смотания баща започва с "Ау, ами сега какво ше правим !? От къде да ги намерим, тия пари !? Ужас !?" 3. Истинският бащата вероятно също ги няма тези 2000 лева, но просто кимва и пита, в брой ли трябва да се платят или има сметка, в която да се преведат. И ги превежда, или плаща в срок. Ясно е, че тези пари трябва да се платят.
Това може да стане по мъжкия начин, като просто се платят, защото ако един мъж не може да намери едни 2000 лева за мен не е истински мъж, сори ! Или путьовски, като се дръпне една лекция преди това, колко е труден живота, колко трудно се изкарват 2000 лева и как вие родителите правите всичко за детето.
Истинския баща не мрънка. Няма опция, в която мрънкането да бъде оправдано със споделяне с най-близките. Няма такова нещо. Истинския баща трябва да бъде опора и това е посланието, което трябва да излъчва. Без значение, какво му е и колко му е тежко. Това си остава за негова консумация.
Децата трябва да знаят, че мъжете намират решения, а не ръсят проблеми. Това ще им остане модела на подражание и модела, който ще търсят в живота. Сиреч, ще си търсят мъже, а не мрънкачи. А, синовете ще бъдат мъже, а не слабохарактерни мрънкачи.
Истинския баща има сили да се усмихва вкъщи, ако ще между зъбите му да има един тон грижи, кръв, сополи, пот и длани.
Истинския баща не купува шофьорската книжка на децата под предлог, че е важно да се вземе книжката, без значение, как, защото той после щял да го научи детето, как се кара. Нека уточним. Изкарването на шофьорска не е голямо усилие и ако го спестиш посланието, което получават децата ти е, че дори и малките усилия могат да се спестяват. Това е системна грешка. Груба системна грешка.
Истинският баща спазва законите. Защото законите трябва да се спазват, а не да се тълкуват. Дори и тъпите закони. Истинския баща не купува диплома за средно и висше. Поради същия казус с усилията.
Ако истинския баща кара Мерцедес, това не означава, че и първата кола на детето му е Мерцедес, само защото бащата МОЖЕ да го купи. Не, бащата който кара Мерцедес е нучил децата си, че могат да се возят в каквато кола искат, включително и в совалка, само когато сами го постигнат.
Истинският баща е научил децата си, че парите не се предават по наследство. Те се печелят и увеличават.
Истинският баща е научил децата си, че могат да станат, каквито поискат, ако силно вярват в себе си, полагат усилия, когато не става удвояват усилията си и никога, никога не се отказват. Без значение, дали искат да станат космонавти или искат да излизат с Ейми Адамс.
Истинския баща не изпада в истерия, ако сина му се татуира на 15, а дъщеря му поиска да си направи цици за бала. Истинския баща знае, че тя не ги прави по изисквания на приятеля си, защото е научена, че така не са прави. Иска да си уголеми бюста, защото има защо. И точка. По-големите цици също могат да бъдат условие или причина за щастие. Или и двете. И истинския баща не започва с брътвежите, че трябва да сме естествени. Истинският баща уважава желанията на децата си. Уважава. Не е роб на желанията им.
Истинският баща е научил децата си, че не се ходи с „влечки“ на повече от километър от плажа, с джапанки се ходи на басейн, а с кроксове се ходи на къмпинг. И никъде другаде.
Истинския баща е научил децата си, че вкус не означава вкусна наденица. Означава вкус към живота и вкус от живота.
Истинският баща е научил децата си на отношение към хората, не с лекции, а с отношението си към майка им.
Истинският баща се е справил отлично със задачата да бъде истински баща.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
